Определение от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7387/2024 г.

Производството е по реда на чл. 190, ал. 1, във вр. с чл. 196, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от И. П. П., с [ЕГН], чрез упълномощения процесуален представител адв. Я. Нинов, уточнена с молба, депозирана в съда на 19.08.2024 г., срещу разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“ за образователно-квалификационна степен „Магистър“, приета с Постановление на Министерски съвет № 245 от 16.11.2005 г., обн., ДВ, бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от учебната 2006 - 2007 г., изм., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 87 от 7.10.2008 г., бр. 1 от 2.01.2024 г. ("Наредба"/та) и срещу „Заключителна разпоредба“ - § 6 от Постановление № 357 от 29.12.2023 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 1 от 2024 г. в частта му относно § 1, т. 1, б. «г», в която е инкорпорирано искане, по реда на чл. 190, ал. 1 АПК, за спиране на действието на оспорените разпоредби. П. поддържа становище, че оспорените разпоредби в съвкупност уреждат нови изисквания в законоустановената процедура за приемането на студенти за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“ за образователно-квалификационна степен „магистър“ – материалноправна уредба за образуване на състезателния бал за приемането на студенти и моментът, от който тази нова материалноправна уредба ще бъде прилагана (учебната 2025 г. - 2026 г.). Излага доводи, че предвид заложените нови правила в чл. 2, ал. 4 от "Наредбата" за формиране на състезателен бал при кандидатстване за приемане във висше училище за придобиване на образователна степен по специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“ и влизането им в сила, за нея възникнат значителни и труднопоправими вреди. Твърди, че тя е ученичка в XI клас и има намерение след завършване на гимназиалното си образование да кандидатства за посочените специалности, но предвид приетите нормативни изменения, предмет на оспорването, е налице обективна невъзможност тя да участва при равни условия в процеса на кандидатстване за тези специалности. Това се дължало на обстоятелството, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от Министъра на образованието, в сила от 20.09.2016 г. (Наредба № 11 от 01.09.2016 г.), към момента на приемане/изменение на оспорените разпоредби, П., като ученичка в XI клас, вече няма възможност да промени получените от нея оценки в първия гимназиален етап по двата относими за балообразуването учебни предмета – биология и здравно образование, и химия и опазване на околната среда, което я поставяло в неблагоприятна ситуация спрямо останалите кандидати, за които тази възможност е налице. Сочи, че подобни вреди щели да възникнат за всички лица, които са завършили средното си образование или първи гимназиален етап преди учебната 2023/2024 г. и ще кандидатстват за придобиване на висше образование по посочените две специалности. Обосновава становище за необходимостта от исканото спиране на действието им с оглед вероятността да настъпят неблагоприятни последици от действието им – приемът на студенти по посочените специалности да е приключил за учебната 2025 г. – 2026 г. преди решаване на спора по настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт. При това се твърди, че предвид характера на вредите, които е възможно да настъпят от действието на оспорените разпоредби, тези вреди се явяват непреодолими и непоправими впоследствие и водят до неочаквани резултати в правната сфера на засегнатите лица. Поддържа становище, че е непропорционално и необосновано ограничаването на правата на засегнатите лица, в частност и на П., на финалния етап от обучителния процес за придобиване на средно образование, когато е изключена възможността за промяна на вече окончателните оценки от предишните етапи, както и възможността за съобразяване на поведението им с непредвидимите законодателни промени. Ответникът – Министерски съвет на Република България изразява становище за липса на правен интерес за П. от оспорването и за процесуална недопустимост на искането по чл. 190, ал. 1 АПК предвид това, че оспорените разпоредби влизат в сила от учебната 2025 г. – 2026 г. и иска оставянето му без разглеждане. Формулира становище, че отложеното действие на разпоредбата от "Наредбата" препятства пораждането на валидни правни последици и в този смисъл се обосновава твърдение, че искането е преждевременно заявено. При условията на евентуалност релевира доводи за неговата неоснователност. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение приема, че за П., с оглед направените в жалбата твърдения, е налице правен интерес от оспорването, а искането за спиране действието на оспорените разпоредби е процесуално допустимо, като разгледано по същество е основателно. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовия нормативен акт не спира действието му, освен ако съдът постанови друго. Тъй като не е предвиден процесуален ред и основания за това, по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 АПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Спиране на действието на оспорен подзаконов нормативен акт, респективно на разпоредба от него, се постановява, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на вредите от действието на акта подлежат на формулиране и доказване от молителя за спирането. Несподелими са направените възражения от ответника относно процесуалната недопустимост на искането с правно основание чл. 190, ал. 1 АПК, предявено от П., основани на твърдението за тяхното отложено действие. Оспорената разпоредба на параграф 6 от Постановление № 357 от 29.12.2023 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 1 от 2024 г. в частта му относно § 1, т. 1, б. «г» е част от позитивното право, не е с отложено действие и тя предписва по задължителен начин, че правилото за поведение, създадено с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от "Наредбата" ще се прилага, считано от учебната 2025 г. – 2026 г. В този смисъл и доколкото, както основателно се поддържа от П., двете разпоредби в съвкупност уреждат нови специфични изисквания, които са неблагоприятни за нея и й предписват правило за поведение, което тя да съобразява и към настоящия момент, неоснователно се явява възражението, че искането й за спиране на тяхното действие е преждевременно предявено, респективно – процесуално недопустимо. По тези мотиви и доколкото направеното от ответника възражение е неоправдано, искането следва да се разгледа по същество досежно основателността му. При съобразяване на твърденията, направени в искането за спиране на действието на оспорените разпоредби и разпореденото с тях, несъмнено за П. биха възникнали значителни и труднопоправими вреди от действието им, изразяващи се в препятстване възможността тя да кандидатства за прием в учебно заведение за избраните от нея две специалности по стария ред за балообразуване, предвиден в чл. 2, ал. 3 (сега ал. 4) от "Наредбата". По отношение на правната уредба и нейното прилагане за П. са били формирани оправдани правни очаквания - посоченият ред е предвиждал по различен начин балообразуването, при съобразяването на който ред тя е планирала и поддържала своето поведение до нормативната промяна. Към момента на приключване на първия гимназиален етап от образованието си в края на Х клас, по смисъла на чл. 73, ал. 3, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), П. не е имало как да бъде наясно, че в резултат на непредвидими бъдещи нормативни изменения оценките ѝ по двата предмета (химия и биология) в края на този гимназиален етап, ще бъдат от ключово значение за бъдещото ѝ професионално развитие. Основано на нормалната връзка между явленията е очакването, че ако тя е била наясно преди започването на първия етап от гимназиалното си образование, че оценките й по посочените два предмета ще бъдат балообразуващи при кандидатстване за избраната от нея специалност, то тя би предприела поведение за постигане на максимален успех по тези предмети. Също така житейски обосновано е да се предположи и че ако П. не е била доволна от постигнатите резултати, би се възползвала от предвидената в чл. 36 от Наредбата от 01.09.2016 г. възможност да повиши тези резултати, чрез полагане на изпит за промяна на окончателната оценка по тези предмети. Същевременно, както е видно от данните и доказателствата по делото, тя е имала намерение да положи усилия за това да постигне високи оценки по предметите, които участват в предходния ред за балообразуване, доколкото се установява, че е избрала да се профилира в посочените два предмета. В обобщение на горното, тъй като оспорените разпоредби несъмнено засягат гореописаните правни очаквания, формирани оправдано у П., то безспорно за нея биха възникнали твърдените значителни и трудно поправими вреди от прилагането на оспорените разпоредби, конкретизирани по – горе. Предвид изложеното, искането за спиране действието на оспорените разпоредби до окончателно решаване на въпроса за тяхната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт по настоящото дело, е основателно и следва да бъде уважено. Определението следва да се обнародва по реда на чл. 190, ал. 2 АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 190, ал. 1, във вр. с чл. 196, във вр. с. чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК и чл. 190, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение