Определение № 124 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2021 г.

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Министерството на земеделието, храните и горите, [населено място] против решение № 260075 от 18.05.2021 г. по гр. дело № 62/2021 г. на Варненски апелативен съд. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на Варненски апелативен съд се е произнесъл по иск, предявен от Я. Ц. Д. против Министерството на земеделието, храните и горите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 50 ЗЗД, като след отмяна на решение № 260068 от 09.11.2020 г. по гр. дело № 93/2020 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът до размер на сумата 105000 лв., ведно със законната лихва, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на Министерството на земеделието, храните и горите, възнаграждения за вещи лица, за разликата между 165 лв. и 550 лв. и юрисконсултско възнаграждение, за разликата между 105 лв. и 350 лв. е постановил решение, с което е уважил иска до размер на сумата 105000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и е осъдил Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на Адвокатско дружество „В. и Д.“ сумата 7610.40 лв., възнаграждение за безплатно процесуално представителство на Я. Ц. Д., както и да заплати в полза на държавата, по сметка на Варненски апелативен съд сумата 6300 лв., държавна такса. Решението на окръжния съд е потвърдено от въззивния съд в отхвърлителната част, за разликата между 105000 лв. и 150000 лв. с лихвата върху тази част и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника по иска, 165 лв., възнаграждение за вещи лица и 105 лв., юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че е налице съпричиняване от страна па пострадалия М. Е. Е., починал в резултат на пътно-транспортното произшествие на 13.04.2019 г., причинено от внезапната поява на кошута на пътното платно, което съпричиняване е настъпило поради движението на автомобила със скорост 163.22 км/ч., явяваща се и неразрешена, и несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, както и поради движението в тъмната част от денонощието с конкретни условия на видимост при осветеност от фарове, която е способствала за настъпване на вредоносния резултат. Съдът е приел още, че поради внезапната поява на диво животно-кошута на пътното платно, ударът е бил сам по себе си технически непредотвратим и при движение с 90 км/ч., но би бил с по-ниска ударна вълна. Правният извод, отразен в мотивите е, че съдът определя размер на съпричиняването от 30% или обезщетението следва да се определи в размер на 105000 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „3. При съпричиняване на вредоносния резултат-как се изчислява процентът на съпричиняване с оглед определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?“. Образувано е тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, по което поставеният въпрос е формулиран, както следва: „При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума?“. Бъдещото решение по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантния за настоящето производство правен въпрос, цитиран по-горе. Затова производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по тълкувателното дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение