Решение № 6093 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2025 г.

ВАСТрето отделение03.06.2026 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37218/11.11.2025 г., постановено по адм.д. № 7660/2025 г. по описа на Административен съд– София град. ОСЪЖДА „Декотекс“АД-гр.Сливен, ЕИК 829053852 да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 51 / петдесет и едно /евро, равностойни на 100 лв съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Декотекс“АД със седалище гр.Сливен срещу Решение № 37218/11.11.2025 г., постановено по адм.д. № 7660/2025 г. по описа на Административен съд– София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение, с което жалбата на касационния жалбоподател срещу Решение № Ц-24 от 01.07.2025г. на КЕВР в частта му, с която е прекратено административното производство, образувано по заявление от „Декотекс“АД вх. № Е-14-61-1 от 01.04.2025г. за утвърждаване на цена и премия за електрическа енергия и определяне на преференциална цена и премия за електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, е отхвърлена като неоснователна да бъде отменено, а административната преписка, образувана пред КЕВР по цитираното по-горе заявление, да бъде върната на административния орган за ново произнасяне с указания за незаконосъобразност на обжалваната част от административния акт и ново произнасяне на КЕВР в положителен за жалбоподателя смисъл. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, „Декотекс“АД – гр.Сливен, не изпраща представител. От процесуалния му представител адв. Тодорова по делото е депозирана молба от 27.04.2026г. с подробно развити в нея доводи по същество за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на обжалвания съдебен акт със законните последици. Ответникът, Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/,редовно призован, се представлява от юриск. Велчева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – гр.София,редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Декотекс" АД със седалище гр.Сливен срещу Решение № Ц-24 от 01.07.2025г. на КЕВР в частта му, с която е прекратено административното производство, образувано по заявление от „Декотекс“АД вх. № Е-14-61-1 от 01.04.2025г. за утвърждаване на цена и премия за електрическа енергия и определяне на преференциална цена и премия за електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, като за прекратяването на производството са посочени следните правни основания: чл.27, ал.2,т.6 от АПК във вр. с чл.13, ал.8 и чл.30, ал.4 от Закона за енергетиката. С обжалвания съдебен акт Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „Декотекс“АД- гр.Сливен срещу Решение № Ц-24 /01.07.2025г. на КЕВР в атакуваната му част. За да стигне до този правен резултат, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, както и на развитите от страните доводи и възражения – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е заключил,че обжалваният административен акт е постановен от материалнокомпетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити, в съответствие с приложимите административнопроизводствени правила и в съгласие с действащите към датата на издаването му материалноправни разпоредби. Според АССГ не следва да бъдат уважавани направените за първи път в съдебното производство по обжалване на решението на КЕВР доводи за това, че неправилно с публикувания в Търговския регистър годишен финансов отчет на „Декотекс“АД-гр.Сливен бил определен общ годишен приход за 2024 в размер над 5 000 000 лв, поради което неправилно административният орган бил приел, че са налице всички, кумулативно изискуеми според разпоредбата на чл.30, ал.4 от ЗЕ материалноправни предпоставки на дружеството – заявител да бъде отказано определянето на преференциална цена и премия по смисъла на този законов текст. АССГ се е мотивирал с обстоятелството, че в развилото се пред КЕВР административно производство „Декотекс“АД-гр.Сливен е представил като доказателство към заявлението си до КЕВР копие от ГФО и Справка по чл.30, ал.4 от ЗЕ /л.612 от адм.преписка/, цифрите по която съответстват изцяло на счетоводните данни от публикувания от дружеството в ТР годишен финансов отчет за 2024г. Според тези документи са посочени общи годишни приходи на дружеството за 2024 г. в размер на 5 106 000 лв и приходи от продажба на ел.енергия в размер на 2 278 000 лв, което съставлява 44,61 % от общите му годишни приходи. Доколкото дружеството-жалбоподател не отрича, че именно такива са данните според заверения годишен финансов отчет за 2024г. и доколкото законодателят в разпоредбата на чл.30, ал.4 от ЗЕ е установил точен и обективен критерий относно това в кои случаи КЕВР не определя цени по чл.33, ал.1 и ал.2 и премии по чл.33а от ЗЕ – за производители, които имат общи годишни приходи над 5 000 000 лв в някоя от трите предходни години и приходите им от продажба на ел.енергия от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия надвишават 35 % от общите им годишни приходи, то решението на КЕВР е правилно и не подлежи на ревизия чрез събиране на други доказателства. Законодателят е определил в законовата разпоредба на чл.30, ал.4 от ЗЕ въз основа на какъв документ се определят цифровите граници от 5 000 000 лв, съответно 35% от общите годишни приходи – това е единствено и само публикувания в ТР годишен финансов отчет на дружеството, поради което съдът е приел искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза в рамките на съдебното производство с цел промяна в публикуваните в ГФО цифри за недопустимо и ирелевантно за предмета на спора. По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата на „Декотекс“АД-гр.Сливен срещу решението на КЕВР в оспорената му част с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- необсъждане на всички представени от дружеството пред съда писмени доказателства и недопускане на исканата СОЕ, както и поради постановяването му при неправилно тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.30, ал.4 от ЗЕ и несъответствието му с целта на закона. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалваното решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Обосновано АССГ е заключил, че цифровите данни за годишните финансови приходи и % от приходите от ел.енергия, произведена по комбиниран начин на годишна база по силата на изричната разпоредба на чл.30, ал.4 от ЗЕ се определят единствено и само въз основа на публикувания в Търговския регистър годишен финансов отчет на дружеството- заявител,проверен и заверен от назначените по реда на чл.248 и сл. от Търговския закон регистрирани одитори. Към заявлението на „Декотекс“АД е представено копие именно от този публикуван в ТР ГФО, както и Справка по чл.30, ал.4 от ЗЕ /стр.612 от административната преписка/, данните по която съответстват на данните от ГФО. Нещо повече – в хода на административното производство по издаване на обжалвания административен акт, със свое писмо от 07.04.2025г. КЕВР е изискала от заявителя да представи декларации по см. на чл. 41а, ал.1 и чл.24а, ал.1 от Наредбата за регулиране на цените за електрическа енергия /НРЦЕЕ/. Със свое писмо, входирано в КЕВР под №Е-14-16-1 от 28.05.25 г. дружеството е депозирало тези декларации, с които представляващите го лица потвърждават истинността на изнесените от тях счетоводни данни. Към декларациите дружеството представя допълнително консолидиран финансов отчет за 2024г./КФО/ и доклад на независим одитор, като данните в КФО отново потвърждават, че общите приходи на „Декотекс“АД за 2024 г. надвишават 5 000 000 лв. След като твърдените за първи път в рамките на съдебното производство по обжалване на административния акт некоригирани одитни несъответствия от договори за консигнация не са установени по съответния ред чрез корекции, сторени от независим одитор и отразени като допълнение към публикувания в ТР ГФО, то тези несъответствия не могат да се установяват за първи път в съдебното производство чрез вещо лице, доколкото разпоредбата на чл.30, ал.4 от ЗЕ определя изрично документа, въз основа на който се определят цифровите параметри по този законов текст – годишния финансов отчет за съответната година. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът по касационната жалба има право на разноски в размер на 51 евро, съставляващи левовата равностойност на 100 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

14