Определение № 108 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 778/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. М., процесуален представител на Д. В. С., против определение от 27.10.2020 г., постановено по гр. д. № 5525/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв., дължима за администрирането на подадената от нея частна касационна жалба против решение от 14.08.2020 г. по делото, в частта му с характер на определение. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че ищцата Д. В. С. не разполага с имущество /движимо или недвижимо/ и единственият й доход е от трудово възнаграждение в размер близък до минималната работна заплата, но въпреки това не би могло да се приеме, че е поставена в изключително материално затруднение и в невъзможност да заплати дължимата държавна такса пред ВКС, предвид минималния й размер от 15 лв. Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните на представена декларация за имуществено състояние и размера на дължимата държавна такса. Видно от представената декларация за материално и гражданско състояние от 06.10.2020 г. Д. В. С. е неомъжена, здравословното й състояние е нормално, същата не притежава недвижимо имущество, МПС, влогове на нейно име, не получава доходи от наеми, рента и аренда на земеделски земи, няма дялово участие в акционерни и други търговски дружества и не е регистрирана като едноличен търговец. Доходите й са от трудово възнаграждение 609,61 лв. и заместващи болнични, за които се твърди, че не са достатъчни за заплащането на държавна такса и разноски в процеса. Към молбата е представена служебна бележка от 29.09.2020 г., издадена от работодателя „Канак“ ООД за изплатени на Д. В. С. през последните 12 месеца възнаграждения. Тези данни обосновават извод, че жалбоподателката разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса от 15 лв. за разглеждане на частната й касационна жалба. С разпореждане от 09.02.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1609/2018 г. на Софийски апелативен съд, Д. В. С. веднъж вече е била освобождавана от задължението за заплащане на държавна такса, но доколкото към настоящия момент здравословното и материално й състояние са се подобрили, дължимата държавна такса не е непосилна за нея. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди. Относно оплакването в жалбата, че САС не се е произнесъл по цялото искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, настоящият състав намира, че с молба вх. № 75976/30.10.2020 г. Д. В. С. е поискала освобождаване от такса по подадената от нея касационна жалба против решение № 11997/16.09.2020 г. по гр. д. № 5525/2019 г., а с молба вх. № 31659/22.02.2021 г. по подадената от нея частна жалба против определение № 10041/26.01.2021 г. по същото дело. Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. от по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането, поради което делото следва да се върне за произнасяне на същия състав на Софийски апелативен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение