Определение № 35 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 392/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 09.12.2008 г., постановено по гр. дело № 661/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист на Н. Т. Р. от [населено място], на основание въззивно решение № 248/07.11.2008 г. по посоченото дело. Частният жалбоподателят [фирма] - [населено място], се позовава на разпоредбата на чл.405, ал.2, предложение първо ГПК. Моли се за отмяна или обезсилване на издаденото разпореждане и на изпълнителния лист. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на IV г.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 407, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 274, ал. 2 ГПК/. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения: Производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в чл. 405 ГПК. Основният съд, пред който се подават молби за издаване на изпълнителни листове, въз основа на актовете по чл. 404, ал. 1 ГПК, е първоинстанционния съд, като изключение от неговата компетентност са актовете, които подлежат на незабавно изпълнение и заповедта за изпълнение, които се издават от съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение. Въззивните осъдителни решения /които не са влезли в сила/, по аргумент на чл. 282 ГПК подлежат на изпълнение като изпълнително основание по чл. 404, ал. 1 ГПК. За разлика от отменения ГПК, в който ясно беше уредена процедурата за издаване на изпълнителен лист на основание невлязло в сила въззивно решение, в действащия ГПК така разпоредба липсва. Невлязлото в сила въззивно осъдително решение не е от кръга на изпълнителните основания, подлежащи на незабавно изпълнение /чл. 418 във връзка с чл. 417 ГПК/ и на актовете, издадени в производството по чл. 410 ГПК, за които законодателят е определил изпълнителният лист да се издаде от съда постановил акта, поради което компетентния съд за издаване на изпълнителен лист на основание такова изпълнително основание е първоинстанционния. В случая обаче обжалваното разпореждане ще следва да бъде оставено в сила по аргумент на чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 4 ГПК. Разпореждането е издадено от по-горе стоящ въззивен съд на Старозагорския районен съд и с оглед на цитираните разпоредби обжалвания съдебен акт не е нито нищожен, нито е недопустим, нито е неправилен. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,