Решение № 266 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2014 г.

Решение № 266 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по две касационни жалби, подени от Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от ЕТ "ПРОПОЛИС - КЕРИМ ЕМИН", притежаващо ЕИК 108014743, със седалище и адрес на управление гр. Момчилград, ул. "Пирин", № 5, вх. А, против решение № 1946/10.09.2014 г. на Пловдивски административен съд, II отделение, XVII състав, постановено по адм. Д. № 1531 по описа за 2013 г. на този съд. Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща РА № 091203858/8.02.2013 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 474/13.05.2013 г. на зам. директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта относно допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: Вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 4298,80 лв., ведно със законните лихви в размер на 3318,22 лв.; Вноски за ЗО за 2008 г. в размер на 1278 лв., ведно със законните лихви в размер на 511,04 лева, както и в частта, присъждаща на едноличния търговец разноски в размер на 107,34 лева, претендирайки разноски за дирекцията в размер, по-голям от присъдения. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводът на административния съд за материалноправния характер на чл. 124а ДОПК, (в сила от 15.02.2011 г.), ЗВР № 1203858/7.08.2012 г. е издадена при действието на цитираната норма. Неправилно било прието в мотивите на съдебното решение, че е невъзможно определянето на окончателен размер на осигурителния доход за процесната 2008 г. и съответно окончателния размер на осигурителните вноски, на основание чл. 6, ал. 8 КСО. Не е било възможно да се установи как са придобити доходите, обложени допълнително на основание чл. 48 ЗДДФЛ, което се дължи на факта, че същите не са декларирани от ФЛ, (самоосигуряващо се лице, извършващо трудова дейност като едноличен търговец). От определената годишна данъчна основа 171506,04 лв., са приспаднати ЗОВ в размер на 5235,86 лв. и е получена данъчна основа в размер на 166270,18 лв. за доходи от друга стопанска дейност, облагаема по чл. 48 ЗДДФЛ. Касаторът моли за пререшаване на делото в тази му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ЕТ "ПРОПОЛИС - КЕРИМ ЕМИН" обжалва чрез адв. Нанев съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата на едноличния търговец срещу цитирания по-горе РА, потвърден с решение на зам. директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив в частта относно допълнително установените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1711,68 лв., ведно със законната лихва в размер на 1329,29 лв.; Данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 11050,46 лв., ведно със законната лихва в размер на 3828,60 лв.; Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2 410,95 лв., ведно със законната лихва в размер на 932,38 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече касационно основание, съставляващи неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост. Не е оборено твърдението на жалбоподателя, че не е получил стоките, респективно РА е незаконосъобразен в тази негова част. Сумата в размер на 135 000 лв. е била налична към 1.01.2015 г. при сина на оспорващия, комуто е предадена. Събраните доказателства не са анализирани от съда, което има за последица необоснованост на съдебния акт. Липсата на реално отразяване на началното салдо компроментира заключенията за съставени парични потоци в годините след това. Заключението по изслушаната ревизия не отразява действително осъществилите се отношения. Трябвало да се тълкуват наличните облигационни договори, а не счетоводството, което е нередовно водено. Касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на едноличния търговец и за основателност на КЖ, подадена от Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадена от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Съдът е установил следното: Процесната ревизия е повторна и е с предмет установяване задълженията за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., за 2006 г. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., Вноски за ДОО за 2005 г., 2006 г., 2008 г. и вноски за ЗО за 2005 г., 2006 г., 2008 г. и 2010 г. Едноличният търговец е извършвал дейност търговия на дребно, приходите му са формирани единствено от продажби на хранителни стоки в магазин, находящ се в гр. Момчилград, ул. "Гюмюрджийска", № 32. През ревизираните периоди лицето е декларирало минимални доходи или загуба, същевременно Керим Емин е внасял през 2005 г., 2006 г., 2008 г. в ЕТ "ПРОПОЛИС - КЕРИМ ЕМИН" парични суми с неустановен произход и с които значително се надвишават декларираните доходи. Извършена е проверка в масивите на НАП, констатирала, че доставчици на РЛ са издавали през данъчни периоди от 1.01. до 31.12.2008 г. фактури. Спорните фактури са отразени в СД, в ДП и в счетоводствата на доставчиците. Стоките са обичайни за търговската дейност на РЛ. Според приходните органи, фактурите обективират действително осъществени доставки през процесния период, налице са основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и е представена декларация по чл. 124, ал. 3 от цитирания кодекс. Изслушано е заключение по ССчЕ. При така установените факти съдът е формулирал следните изводи. През периода 2005 г., 2006 г., 2008 г. РЛ няма доказани приходи, но е направило разходи в размер на 12250 лв. за 2005 г., 22580 лв. за 2006 г., 172106,04 лв. за 2008 г. - има приход 300 лева. Доставчиците "Спийдстар" ЕООД, "Табак Трейдинг Партнър" ООД, "Салко" ООД, "Ве и Ем" ООД, "Ганчев" ЕООД, "Кавен Орбико" ООД, "Фортуна Ком" ООД, "Метро кеш енд кери България" ЕООД, "Мери Ан" ООД, "Марио 73" ООД, "Марио 73" ЕТ са издали относно 2008 г. на РЛ фактури, ненамерили отражение в счетоводните му регистри, респективно не е отчетен прихода от последващата реализация на стоките. Това е наложило извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Според съда процесните фактури обективират реално извършени доставки на стоки, като доводът за начално салдо в размер на 135 000 лв. към 1.01.2005 г. е недоказан. Относно лихвите по банковия кредит, предоставен от жалбоподателя на "Строй арт 06" ЕООД, съдът се е позовал на неоспореното заключение по ССчЕ. Посочено е, че фактическите констатации в РА се подкрепят от събраните по делото доказателства. В частта относно установените задължения - ЗОВ за 2008 г. съдът е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, без да й е придадено обратно действие. Изложени са и доводи според които е невъзможно да се определи данъчната основа за облагане с подоходен данък, без същата да се намали с осигурителните вноски. По касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд по приложението на чл. 124а ДОПК. Цитираната разпоредба е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, в случая тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл касационната инстанция не формулира доводи по допълнителните оплаквания от КЖ на дирекцията. По КЖ на ЕТ "ПРОПОЛИС - КЕРИМ ЕМИН": Твърдението на касатора за неосъществени доставки към него, за които са издадени фактури, е необосновано. При доставчиците са направени проверки, констатирали, че издадените към РЛ фактури са счетоводно отразени при доставчиците, съответно в ДП, СД, а видът на стоките е обичаен за дейността на едноличния търговец. Съдебното решение е напълно мотивирано и по отношение механизма на тези доставки - в част от случаите стоките са превозвани с транспорт на доставчиците до обекти на ЕТ "ПРОПОЛИС - КЕРИМ ЕМИН", а в други - като място на доставката се явява търговският обект, използван от доставчика. Изводът на съда се потвърждава от събраните писмени доказателства, като фактури, дневници, разпечатки от сч. сметки, касови отчети, счетоводни регистри и обяснения. Следва да се съобрази и обстоятелството, че стоките са заплатени на доставчиците. Поради това законосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК. Обсъдени са и обстоятелствата по ал. 2 на цитираната норма. Обосновани са първоинстанционните мотиви по отношение непризнатата като салдо сума в размер на 135 000 лв. към 1.01.2005 г. Това е така поради липсата на обективни доказателства за нейното предаване от Сунай Емин на Керим Емин и притежаването й към спорния данъчен период. Изводите не се опровергават чрез приложения по делото ДРА № 753/30.12.2005 г., издаден на Сунай Емин, който акт има за предмет ревизия за ДДФЛ за периода 1.01.2003 г. до 31.12.2003 г., тоест доста преди процесните години. Освен това, видно е и обстоятелството, че Сунай Емин е закупил 4 бр. недвижими имоти, за което очевидно са му били необходими средства. Във връзка със заплащане на лихвите по банковия кредит, предоставен на "Строй арт 06" ЕООД, съдът е изслушал заключение по ССчЕ, неоспорено от страните. Заключението, обсъдено в хипотезата на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Касационната инстанция не присъжда разноски на страните за това производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение