Решение № 6359 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни ( КЗЛД), чрез юрк. Росица Чолакова, срещу решение № 1662/12.12.2025 г. постановено по адм. дело № 377/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово (АС - Габрово), с което е отменено решение № ППН-01-348/2024 от 29.08.2025 г. на КЗЛД в частта му, в която се приема за неоснователна жалба с рег. № ППН-01-348 от 17.04.2024 г. на М. С. К. и жалба с рег. № ППН-01-550 от 12.06.2024 г. на И. С. Й., подадени до същия административен орган, досежно камера № 1 и преписката е върната на КЗЛД за ново разглеждане и произнасяне при спазване указанията, дадени в решението. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът не е съобразил разположението на сградата, на която е монтирана камера 1, както и обстоятелството, че заснеманото обществено пространство е в непосредствена близост до обекта, охраната на който има приоритет пред задължението за незаснемане на публични обекти. Мотивите на съда са определени като основани на предположение за неправомерно използване на функцията ZOOM на камерата и възможностите за въртене, както и за съхранение на данните, предвид липсата на карта памет в момента на проверката. Наведен е и довод за липсата на ясни указания до органа при новото произнасяне. Иска се отмяна на решението. Претендират разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност, в случай на заявени претенции за разноски от И. С. Й.. Ответната страни– И. С. Й. и М. С. К., чрез адв. Арабаджиев, в писмен отговор, оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че постановеното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски. Ответната страна И. С. И. не представя становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваната пред първоинстанционния съд т.1 от решение № ППН-01-348/2024 от 29.08.2025 г. на КЗЛД, е приета за неоснователна жалба с рег. № ППН-01-348/17.04.2024 г. на М. С. К. и жалба с рег. № ППН-01-550/12.06.2024 г. на И. С. Й., подадени до КЗЛД, по отношение на камера №1. За да постанови решението си, съдът е приел че решението е издадено от компетентен орган, спазена е процедурата по чл. 38 от ЗЗЛД, като заинтересованите страни са взели участие в производството по издаването на административния акт, но същото е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че камера № 1 е монтирана под козирката на гаража, представляващ сграда № 4 по КККР в ПИ, ползван от И. И. и заснема подстъпа към имота, подстъпа към този гараж, вратата на гаража му и част от улица “Урожай“ и прилежащия към нея тротоар. Тази камера, като част от изградената система за видеонаблрюдение ( заедно камера № 2 и камера № 3) е с възможност за разпознаване на човешка фигура, изпращане на известие, завъртане на 360 градуса по хоризонтала и 90 градуса по вертикалата, зумиране 8х, слот за карта памет, цветен нощен режим, водоустойчивост и прахоустойчивост, двупосочно аудио и възможност за запис на звук. Системата не осъществява запис и съхранение на видеокадри, поради липса на карта памет, а достъпа до системата се осъществява в реално време, отдалечено, чрез инсталирано софтуерно приложение на телефона на И. И.. Относно наблюдението, осъществявано посредством камера № 1, съдът е приел, че се касае за обработване чрез заснемане на личните данни на трети лица, попаднали в обхвата на видеонаблюдението на обществени места – част от улица „Урожай“ и прилежащия към нея тротоар, върху които администраторът на лични данни няма вещни права, нито има някакви задължения, свързани с тях, и съответно основанията по чл.6, §1, б „а“-„д“ ОРЗД са неприложими. Посочил, че И. С. Й. безспорно е обект на видеонаблюдение, тъй като камерата е насочена към публични общодостъпни места до имота, вкл. подстъпа към имота, част от улица и тротоара, като не е налице съгласието й под каквато и да било форма да бъде обект на такова наблюдение. При тези фактически установявания първоинстанционният съд е обосновал, че видеонаблюдението, като съвкупност от действия по записване и съхраняване, осъществявано с автоматично средство – система за видеонаблюдение, включваща и камера № 1, попада в обхвата на понятието "обработване" по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, като данните в тази система позволяват идентифициране на физически лица по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Осъществяването на видеонаблюдение придава качеството на администратор на лични данни на лицето, което го извършва, по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът подробно е обсъдил предпоставките предвидени в чл. 6, §.1 от Регламента, като е приел, че в случая нито една от тях не е налице, за да е законосъобразно осъществяваното видеонаблюдение с процесната камера № 1, доколкото в производството не е доказано, че И. И. е пострадал в имота, както и че това е станало поради конфликт с И. Й., при което целта на обработката на лични данни надхвърля законните интереси на обработващия ги, свързани с опазване на личното му имущество и сигурността му и накърнява неприкосновеността на личния живот на И. Й.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Споделя се извода на решаващия съд, че в процесния случай не са налице доказателства за приложимост на основанието чл.6, §1, б.“г“ и б.“е“ ОРЗД, а именно: обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или друго физическо лице, съответно обработването е законосъобразно, когато е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално, когато субектът на данните е дете. Съобразно доказателствата по делото, легитимните интереси на И. И. не включват наблюдение на територии извън границите на гаража му, каквито са улицата и прилежащия към нея тротоар, а осъществяването на подобно наблюдение е недопустимо като нарушаващо принципа на „свеждане данните до минимум“, установен в чл.5, §1, б.“в“ ОРЗД. След анализ на относимите разпоредби в настоящия случай и по-конкретно на чл. 4 - 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, първоинстанционият съд правилно е заключил, че осъществяваното видеонаблюдение с процесната камера е незаконосъобразно. Относно камера № 1, както вече бе посочено, същата заснема освен общия подстъп към имота и вратата на гаража, на който е поставена, и част от ул. “Урожай“ с прилежащите към нея тротоари, което е публично достъпно място. Не е спорно, че тази камера има и възможност за автоматично въртене по хоризонтал в пълна окръжност - 360º по хоризонталата и прав ъгъл по вертикалата, което означава, че при желание на администратора на лични данни тя може да се завърти и към насрещния тротоари и части от съседни имоти. Съгласно чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на лични данни е законосъобразно само ако и доколкото обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Легитимният интерес трябва да е конкретен, като в обосновката му трябва ясно да е посочено какво конкретно налага точно този вид обработване на лични данни. Споделят се изводите на АС Габрово, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че обработващото данни лице - И. е пострадало точно в имота си, както и че това е станало по причина конфликт именно с негови съседи. Липсват и доказателства за наличие на опасност от увреждане на негов имот и имущество, което да налага видеонаблюдение на общи части от имота и/или сградата, още по-малко на уличното пространство и тротоарите. В тази връзка правилно е прието, че защитата на имота на И. би се постигнала посредством заснемане на подстъпа към негови собствени сгради или поне такива, които ползва лично той и не е налице необходимост от заснемане на общи публично достъпни места. Доводите в касационната жалба относно неправилното възприемане на пространството, явяващо се подстъп към имота във връзка с камера №1, са неоснователни. Охраната на гаража, чиято цел е заснемането от камера 1, посредством позиционирането й на друго място е възможно да бъде постигнато и без заснемане на подстъпа към имота и на части от улицата и прилежащия тротоар към нея. Не е налице и твърдяната неяснота на указанията на съда при новото разглеждане на преписката. Същите подробно са изложени на стр.9 от съдебното решение и се отнасят до обсъждане на параметрите на камерата – възможностите за автоматично въртене, възможностите за увеличение с оглед характеристиката 8хZOOM, възможностите при промяна на ъгъла на заснемане в обхвата на наблюдението да попаднат общи части на сградата и недвижимия имот и съседни през улицата имоти. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответните страни И. С. Й. и М. С. К. за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, тъй като пред настоящата инстанция не са представени доказателства за разноски в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение