Определение по допустимост от 17.02.2022 г. на КС по к. д. № 2/2022 г.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) във фазата по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС). Делото е образувано на 3 февруари 2022 г. по искане на четиридесет и осем народни представители от 47-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на приетото на 7 януари 2022 г. Решение на Народното събрание за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка (ДВ, бр. 3 от 11. 01. 2022 г.) поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 67, чл. 72 и чл. 73 от Конституцията. Вносителите оспорват акта на Народното събрание, като привеждат доводи за противоречие с чл. 67, чл. 72 и чл. 73 от Конституцията. Според тях ограничаването на достъпа на депутатите до сградите на Народното събрание е в противоречие с конституционно уредения им статус на политически представители на народа и ограничава възможността да изпълняват правомощията си. На следващо място в искането се твърди несъответствие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията поради ограничаване на конституционния статус на народните представители с решение на Народното събрание, което не е в съответствие с установените в Конституцията принципи на функциониране на висшите държавни органи. Вносителите поддържат, че съобразяването с приетото на 7. 01. 2022 г. Решение на Народното събрание би било равносилно на заставяне на лицата, които са против задължителната ваксинация и периодичното тестване, да действат срещу вътрешното си убеждение (чл. 67, ал. 2 от Конституцията). Вносителите посочват и противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията, като според тях „правата се поставят в зависимост от здравословното състояние на лицето, без това да е заложено в Конституцията или в закон, а само въведено с общ административен акт“. Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, взема предвид следното: Искането е направено от оправомощен субект за сезиране на Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Искането е подадено след обнародването и влизането в сила на Решението на Народното събрание за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка. Конституционният съд е компетентен да се произнесе по направеното искане, тъй като съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 86, ал. 1 от Конституцията негов предмет е установяването на противоконституционност на акт на Народното събрание. По този предмет Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение по допустимостта, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС. Искането има изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити. С оглед наличието на необходимите законови изисквания, Съдът смята, че искането е допустимо за разглеждане по същество. На основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС Съдът, предвид предмета на направеното искане, следва да конституира следните заинтересувани институции, които да представят становища по делото: Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на здравеопазването, Върховния административен съд, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет, Националната служба за охрана. На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС Съдът следва да покани да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д.ю.н. Цветан Сивков, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Пламен Киров, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Христо Паунов, адв. д-р Мария Петрова и адв. Мария Шаркова. По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд