Определение № 2285 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3318/2023 г.

Производство е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от И. С. Г., в качеството му на баща и законен представител на В. И. Г., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален представител адв. Ц. Д. П. от САК срещу определение № 398/05.05.2023 г. постановено по в. гр. дело № 639/2022 г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на И. С. Г., в качеството му на баща и законен представител на В. И. Г. за изменение на решение № 10/06.01.2023 г. по гр.д. № 639/2022 г. на СОС в частта за разноските. С разпореждане от 08.04.2024 г., ВКС е оставил без движение производството по делото и е задължил непълнолетния жалбоподател В. И. Г., в едноседмичен срок от съобщението на съда: да подпише частна жалба вх. №4258/22.05.2023 г. лично и със съгласието на родител, или да представи пълномощно подписано лично от него и със съгласието на родител, даващо права на адвокат Ц. Д. П. от САК да го представлява по делото. С молба от 30.04.2024 г. по делото, в изпълнение на горепосочените указания, е представено пълномощно подписано и от В. И. Г.. В частната жалба се поддържа, че в определени от закона случаи, едно лице - „процесуален субституент" може да предявява от свое име чужди права пред съда. Сочи се, че процесуалната субституция е институт на процесуалното право, който визира възможността един процес да бъде образуван от ищец или да се води срещу ответник за защита на чуждо засегнато от спор субективно материално право. В настоящият случай, бащата И. Г. искал осъждане на ответната страна не за себе си, а за лицето, на което принадлежи материалното право, т.е. неговия син - В. Г., като предявил от свое име чужди права. Синът му В. бил малолетен към момента на подаване на иска, поради което последният бил недееспособен и не можел да извършва самостоятелно правни действия. Това била причината искът да бъде заведен от бащата, който следвало да бъде обвързан от постановеното решение и да е отговорен за разноските по делото, а не неговият син. Искането е за отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК. Ответникът по жалбата „Юроспийд“ ООД, [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество, е жалбата е неоснователна. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че с решение № 10/06.01.2023 г. по в.гр.д. № 639/2022 г. е потвърдено решение по гр. дело № 508/2020 г. по описа на Районен съд - Костинброд, с което са отхвърлени исковете на В. И. Г., представляван от законния си представител И. С. Г., за осъждане на ответника „Юроспийд“ ООД, [населено място], да му заплати сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на С. Г. – дядо на ищеца, настъпила при трудова злополука на 12.06.2017 г., както и сумата 6 361,11 лв. – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от датата на настъпване на злополуката до датата на подаване на исковата молба. С оглед изхода на спора въззивният съд осъдил В. И. Г., представляван от законния си представител да заплати на ответника и сумата 1320 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Посочено е, че ищец по делото не е И. Г. - законният представител на детето. Представителната власт на законния представител включвала възможността да предявява от името на недееспособния всички искове, както и да отговаря по всички предявени срещу него искове. Законният представител действал от чуждо име и не ставал страна в процеса. Според чл. 26, ал. 1 от ГПК страни по граждански дела били лицата, от чието име и срещу които се води делото, а отговорността за разноски се понасяла от страната срещу която е постановено решението. В случая страна по делото – ищец било малолетното дете, независимо че процесуалните действия в съдебното производство са извършвани от неговите законни представители. С оглед това е прието, че молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. Страните в исковото производство са процесуалноправните субекти, от чието име и срещу които се води делото - чл. 26, ал. 1 ГПК. Страните по делото са адресати на процесуалноправните норми, а от тук и носители на процесуалните права и задължения. Тъй като малолетните и поставените под пълно запрещение са процесуално недееспособни, вместо тях процесуални действия извършват техните законни представители - родители или настойници /чл. 28, ал. 4 ГПК/. Касае се за изрично предвидено в закона представителство на тези физически лица. Процесуалното представителство представлява институт на процесуалното право, при който, вместо страната по делото, от нейно име действа друго лице. Представителят извършва процесуални действия винаги от чуждо име. Затова не са представители лицата, които действат от свое име, макар и в защита на чужди права /процесуалните субституенти, подпомагащите страни/. В случая исковете са били предявени от името и за сметка на малолетния ищец, чрез неговия баща и законен представител И. Г.. Съгласно чл. 78 от ГПК отговорността за разноски се понася от страната по делото, срещу която е постановено решението. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение