Определение № 267 от 22.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1539/2013 г.
ВКСII търговско отделение22.10.2013 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” молба за допълване на определение № 396/12.06.2013 г. по т.д. № 1539/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” чрез пълномощника му, за допълване в частта за разноските на определение № 396/12.06.2013 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1408 от 29.11.2012 г. по в.т.д. № 1214/2012 г. на Апелативен съд – П. Ответникът по молбата – [фирма], ЕИК[ЕИК], счита молбата за недопустима като подадена след срока по чл.248, ал.1 ГПК и без приложен, към отговора на касационната жалба, списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл.248 ГПК е процесуално недопустима. Молбата е подадена в регистратурата на първоинстанционния съд на 30.07.2013 г., или извън предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен преклузивен срок, считано от постановяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на постановеното по делото въззивно решение. Предвид недопускането на касационната жалба за разглеждане с неподлежащ на обжалване съдебен акт и съгласно чл.296, т.3, предл. първо от ГПК, въззивното решение е влязло в сила на 12.06.2013 г. В случая са ирелевантни доводите на молителя за момента на узнаване на определението на ВКС, тъй като преклузивният срок в случая е започнал да тече от 12.06.2013 г. и е изтекъл на 12.07.2013 г. Независимо от наличието на предпоставки за оставяне без разглеждане на молбата за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение, за пълнота следва да се отрази, че искането за присъждане на разноски би било неоснователно. Посочването в договора за правна защита и съдействие /представен с отговора на касационната жалба/, че договорената сума в размер на 3 680 лв. е платена по банков път, не е достатъчно за установяване на действително направени разноски за производството пред ВКС, тъй като не е приложено платежно нареждане, удостоверяващо плащането. Предвид горното, ВКС, ТК, състав на ІІ т.о.
Цитирани разпоредби
5- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 296, т. 3