Определение № 186 от 19.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4255/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Голд“ ООД против определение № 317 от 24.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение в частта за разноските на решение № 56 от 9.04.2019 г. по същото дело. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, поради което моли да бъде отменено и исканията да бъдат уважени. Ответникът по частната жалба В. Н. Д. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Пловдивският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителните части и е уважил исковете за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 от ЗЗД срещу „Голд“ ООД и за законна лихва върху това обезщетение до пълните размери съответно от 100 000 лв. главница и 11 268,81 лв. законна лихва, като е преизчислил дължимите по делото разноски. С две молби дружеството е поискало да бъде изменено решението в частта за разноските и да бъде посочено в диспозитива на кое основание искът е уважен, тъй като е предявен и евентуален иск с правно основание чл.50 от ЗЗД. В обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е приел, че страната иска отстраняване на грешка между мотивната част и диспозитива на решението, а такава грешка не съществува, тъй като диспозитивът точно отразява формираната воля и няма съмнение кой иск е разгледан. Относно изменението на разноските в първоинстанционното производство съдът е отказал да се произнесе, тъй като е приел, че в тази част въззивното решение представлява въззивно определение и може само да се обжалва, но не и да се изменя. Счел е, че разноските правилно са преизчислени, поради което е отказал да уважи молбите на дружеството. От мотивите на решенията по делото е видно, че срещу „Голд“ ООД е уважен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, поради което не е разгледан евентуално предявеният иск по чл.50 от ЗЗД. В диспозитива на решението на въззивния съд действително не е посочена разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, но правната квалификация не е сред задължителните елементи на решението, изброени в чл.236, ал.1 от ГПК. Въззивният съд се е произнесъл изцяло по предмета на спора, тъй като искът по чл.50 от ЗЗД е бил предявен под вътрешнопроцесуалното условие, че се отхвърли искът по чл.49 от ЗЗД, което условие не е настъпило. Ето защо не е необходимо нито да се допълва, нито да се поправя така постановеното въззивно решение, поради което обжалваното определение в тази част е правилно и следва да се потвърди. Настоящата инстанция не споделя схващането на въззивния съд, че не може да се измени решението в частта за разноските пред първата инстанция, тъй като в тази част то има характера на въззивно определение. След като е съединил производството по частните и по въззивните жалби и се е произнесъл с общо решение, второинстанционният съд е включил в предмета на спора и разноските за първата инстанция. Затова в тази част решението подлежи на изменение и доводите на частния жалбоподател срещу присъдените разноски трябва да бъдат разгледани по същество. Основният довод за недължимостта на разноските е, че според декларацията на ищеца, подадена с цел освобождаване от държавна такса, той няма средства. Затова имало сериозни съмнения дали е платил адвокатски хонорар и искането за присъждане на разноски представлява злоупотреба с право. Частният жалбоподател обаче не е оспорил платежните документи, а при определяне на разноските съдът е длъжен да ги зачете, без да обсъжда съмнения и подозрения на другата страна. Освен това всеки правен субект може да се снабди с парични средства/чл.81, ал.2 от ЗЗД/ и съдът няма задължение да проверява техния произход при присъждане на разноски. Другите доводи на частния жалбоподател са против присъдените разноски за адвокатски възнаграждения за две частни производства, неправилното според него завишаване на хонорарите за явяване в публични съдебни заседания и несъобразяване с явяването в такива заседания на пълномощник на дружеството. Тези аргументи обаче са от значение само ако бъде намалено адвокатското възнаграждение на ищеца, както са сторили съдилищата. Настоящата инстанция приема, че няма основание за намаление на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Делото има за предмет тежко непозволено увреждане с множество трайни последици, а ответникът е повдигнал сериозни възражения. Процесът е продължил дълго с множество открити заседания, приети са редица експертизи и са подробно разпитани свидетели в присъствието на пълномощниците на страните, Следователно е налице значителна фактическа и правна сложност, която не позволява намаляване на адвокатското възнаграждение. Такова е било становището на ищеца, изразено своевременно още в неговата частна жалба и поддържано в отговора на частната жалба и в отговора на молбата за изменение на разноските на другата страна. Като се изчислят разноските, без да се намаляват адвокатските възнаграждения, се достига до следния резултат: По делото са предявени искове срещу „Голд“ ООД с цена 118 468,81 лв. и от тях са уважени искове с цена 111 268,81 лв. Съответно на ищеца се дължат 93,9 процента от разноските, а на ответното дружество-6,1 процента. Според списъка с разноски на „Голд“ ООД пред първата инстанция, като се изключи платената държавна такса, разходите на дружеството са 7 617 лв. Съгласно списъка на В. Д. неговите разноски, без оспорените адвокатски възнаграждения по частните дела, възлизат на 12 202,63 лв. По съразмерност на ищеца се дължат 11 458,27 лв., а на дружеството-464,64 лв., или дължимата на ищеца разлика е 10 993, 63 лв. Въззивният съд е присъдил на ищеца разноски за първата инстанция в размер на 9 566 лв. Ето защо, поради забраната да се влошава положението на обжалващия, въззивното определение в частта, с която е отказано намаляване на присъдените на ищеца разноски за първата инстанция, трябва да бъде потвърдено. Същият извод следва и за разноските за въззивното производство, тъй като второинстанционният съд неоснователно ги е намалил. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение