Определение № 372 от 21.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3608/2019 г.

Производството е по чл. 307 ,ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на адв.М.Д. – пълномощник на Т. Й. Г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 предл.1 ГПК на влязло в сила решение № 484/ 22.12.2017 год. по гр.д.№ 815/2017 год.по описа на Окръжен съд - Хасково ,с което е оставена без уважение жалбата на Й. Т. Г. против постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2017г. на частен съдебен изпълнител С. П. по изпълнително дело №20158740400526.Поддържа се,че е налице основанието на чл.303,ал.1,т.1 предл.1 ГПК/конкретизирано с уточняваща молба вх.№ 5887/18.06.2019 год./ позовавайки се на решение на КС по к.д.№ 10/2018 г.,което представлява нововъзникнало обстоятелство и ново писмено доказателство – неговото публикуване,както и постановление на РП-Хасково по предварителна проверка № 255/2018 г. и множество други документи по преписката. Ответникът по молбата за отмяна Й. Т. Г. счита същата за основателна. Останалите ответници по молбата за отмяна не взимат становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна ,констатира служебно,че е процесуално недопустима,поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: В производството по чл.307, ал.1 ГПК съдът се произнася по допустимостта на молбата за отмяна– срок,такса,страни,наличие на влязъл в сила съдебен акт,по отношение на който способът е приложим. С разпоредбата на чл.303 ГПК е предвиден извънреден способ за защита на страните срещу влезли в сила /необжалваеми съдебни решения по делата,в които са участвали, при наличието на изчерпателно посочени основания. Съгласно задължителната съдебна практика - т.2 от ППВС № 2/29.09.1997г. /което е запазило значението си и при действието на новия ГПК,в сила от 01.03.2008г./ на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК подлежат само актове,които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно последващо приетото Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017г. по т.д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС изрично е отречено да имат такъв характер и от приложното поле на производството по глава 24 от ГПК са изключени решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действия на съдия-изпълнител по реда на чл.435-чл.438 ГПК,доколкото с тях не се разрешава спор за материално право,а се отнасят единствено до обжалваното конкретно действие на съдебния изпълнител /т.3/ Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.