Решение № 4194 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „БИОХУМ“ ООД, представлявано от Д. В. Р., в качеството й на управител, чрез адв. Коцева срещу Решение № 12900/25.07.2024 г. постановено по адм. дело № 2005/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „БИОХУМ“ ООД срещу Заповед № РД-11-996/19.05.2022 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и „БИОХУМ“ ООД е осъдено да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение с доводи, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, въведено от касатора като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че неправилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Твърди, че съдът не е изследвал в детайли съдържанието на оспорената заповед, в която липсвало ясно разграничение кои от изброените в девет точки продукти са торове или суровини, както и не ставало ясно, защо е приел, че производител на тези продукти е именно адресатът на заповедта и че същите са с изтекъл срок на годност. Излага и подробни съображения, че обжалваната заповед е издадена при липса на компетентност, не е спазена установената от закона форма, издадена е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в пълно несъответствие с целта на закона. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Изпълнителният директор на БАБХ, чрез юрк. Петрова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед № РД-11-996/19.05.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 139, т. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) и чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните и във връзка с постъпила докладна записка от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Габрово с вх. № 6070/28.03.2022 г., на „БИОХУМ“ ООД, в качеството на производител на торове, е наредено незабавно да преустанови търговията и употребата на изброените в заповедта (в 9 точки) торове и суровини за производство на торове с изтекъл срок на годност (т. І). Наредено е констатираните количества да останат на отговорно пазене в складовите помещения на фирма „БИОХУМ“ ООД, описани в заповедта, в изпълнение на Констативен протокол (КП) № 0000787 от 18.03.2022 г. (т. ІІ). Наредено е производителят на торове да предприеме мерки за обезвреждане на описаното в заповедта количество торове и суровини, съгласно Закона за управление на отпадъците за собствена сметка (т. ІІІ). Наредено е в 7-дневен срок от изпълнение на мерките по т. І и т. ІІ, съгласно чл. 139, ал. 5 ЗЗР, да представи в Централно управление на БАБХ писмени доказателства за изпълнението им (т. ІV). В заповедта са изложени и мотивите на административния орган, а именно, че при извършена на 18.03.2022 г. от инспектори по растителна защита на ОДБХ - Габрово проверка в помещения на цех за производство на течни торове, находящ се в с. Бериево, общ. Севлиево, собственост на „БИОХУМ“ ООД, във връзка със Заповед № РД163/17.03.2022 г. на директора на ОДБХ - Габрово, е констатирано наличие на торове и суровини за производство на торове с изтекъл срок на годност. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното: Производство е образувано въз основа на решение № 1936/19.02.2024 г., постановено по адм. дело № 8918/2023 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, с което е отменено решение № 4314/29.06.2023 г., постановено по адм. дело № 5536/2022 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на „Биохум“ ООД против заповед № РД-11-996/19.05.2022 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) като неоснователна. В мотивите на отменителното решение на Върховния административен съд са дадени указания на съда при новото разглеждане на делото изрично да изиска от ответника да представи по делото: КП № 0000787 от 18.03.2022 г., заповед № РД163/17.03.2022 г. на директора на ОДБХ – Г., четливи копия (вкл. с печатен препис) на представените по делото КП № 0000714/21.06.2021 г. и КП № 0000708/11.10.2021 г., както и четливо заверено копие на оспорваната заповед (номера и датата на издаване на заповедта да се четат ясно). При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС. Съобразявайки данните по делото и фактическата установеност, съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Обосновано е приетото от съда, че в оспорената заповед ясно и конкретно са посочени видовите торове и количества, както и сроковете на годност на всеки един от тях. В заповедта е посочен КП № 0000787/18.03.2022 г., в който е отразена извършената проверка на складовите помещения на жалбоподателя и конкретно са изброени имената торовете и суровините, количеството и срокът им на годност, съгласно поставените етикети. Посочени са и правните норми, които са нарушени, при които административния орган може да предприеме действия и да приложи мерки по чл. 139, т. 1 и т. 4 ЗЗР което включва преустановяването и употребата торове и суровини за производство на торове, които са с изтекъл срок на годност, включително и обезвреждането им. В случая са налице конкретните фактически основания за издаване на оспорената заповед, които са относими към конкретния казус, с което не е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Налице е и извършване на фактически и правен анализ на представените документи по делото, обсъдени са събраните данни след проведена проверка по заявените от молителя обстоятелства. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при съответствие със събраните по делото доказателства. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение