Определение № 13950 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „МЕТ Енерджи Трейдинг България”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от Изпълнителния директор-К. И. и П. Ф.-прокурист, чрез адв.К.Новакова и адв.Р.Миков срещу Определение№3527 от 03.04.2024 г., на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 7720/2023 г., с което са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими, жалбите на „Арес Трейдинг" ЕООД, "Тибиел" ЕООД, "Овергаз инк." АД и „МЕТ Енерджи Трейдинг България“ ЕАД, срещу Решение на Комисията по енергийно и водно регулиране по протокол № 206 от 28.06.2023 г. по т.3, срещу т.4 и т.5 от диспозитива на решението, с които Комисията е указала на дружествата, титуляри на лицензията за дейността „търговия с природен газ“, да включват в справката за определяне на годишната лицензионна такса в частта „приходи от лицензионна дейност“ всички приходи от извършваната лицензионна дейност в РБ, вкл. приходите от продажба на природен газ, приходи от достъп и пренос до газопреносната мрежа и приходи от продажба за балансиране (т.4); в срок до 14.07.2023 г. да представят в КЕВР коригирани справки за определяне на годишната лицензионна такса за 2023 г. в съответствие с указанието по т.4 (т.5). В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон по подробно изложени в жалбата доводи и съображения, поради което касаторът моли последното да бъде отменено и производството по делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадените жалби. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез пълномощника си гл.юрк.Р.Башлиева, в писмен отговор оспорва частната жалба. Изразява становище за нейната неоснователност, необоснованост и недоказаност.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалване на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Определение№3527 от 03.04.2024 г., на Административен съд - София-град по адм. дело № 7720/2023 г. са оставени без разглеждане съединените жалби на „Арес Трейдинг" ЕООД, "Тибиел" ЕООД, "Овергаз инк." АД и „МЕТ Енерджи Трейдинг България“ ЕАД, срещу Решение на Комисията по енергийно и водно регулиране по протокол № 206 от 28.06.2023 г. по т.3, срещу т.4 и т.5 от диспозитива на решението. Съдът е приел, че Решението на КЕВР в частта му по т. 4 и т.5, с която се дават указания на дружествата, титуляри на лицензия „търговия с природен газ“, да включат в справките си до Комисията, всички приходи от извършваната лицензионна дейност, както и справката за 2023 г. да бъде представена в указания срок, съобразно даденото указание, не представлява нито индивидуален, нито общ административен акт и за дружествата-жалбоподатели не е налице правен интерес от обжалването. Приел, че обжалваното решение на Комисията не обективира властническо волеизявление на административен орган, подлежащо на съдебно оспорване, тъй като няма за цел създаването на права и задължения или засягането непосредствено на права, свободи и законни интереси на дружествата, тъй като задължението за подаване на отчетна информация по видове дейности, въз основа на която да се определи годишната лицензионна такса, произтича от самия закон- чл.38, ал.1 от Закона за енергетиката. На следващо място съдът приел, че съотнесен към цитираната разпоредбата, оспорваният акт има организационен, указателен характер, изхождащ от регулаторното правомощие на КЕВР за събиране на такси по чл.28, ал.1 от ЗЕ, чийто размер е определен с одобрената от МС Тарифа. Първоинстанционният съд приел и че за никое от дружествата-адресати на обжалваното решение не произтичали правни последици от обстоятелството, че подаваните от тях справки до Комисията следвало да съдържат приходите от всички дейности в РБългария, каквото е указанието по т.4 от решението. Такива, според съда биха възникнали при последващи действия на Комисията по установяване нарушения от страна на дружествата-лицензианти на регламентираните изисквания досежно начисляването на годишните лицензионни такси и постановяване на АУПДВ, в каквато връзка правният интерес на дружествата-жалбоподатели не бил пряк, а косвен, обусловен от последващ административен акт, пораждащ задължения и засягащ законните им интереси. Приел за неоснователни и аргументите на дружествата, че след като неизпълнението на оспорваното решение на КЕВР е скрепено с административнонаказателни последици и такава административнонаказателна отговорност е потърсена от дружеството-частен касационен жалбоподател, то процесното решение съставлява властнически акт, пораждащ задължения за своите адресати. Въз основа на този доводи първоинстанционният съд е оставил без разглеждане оспорването по жалбите на дружествата като процесуално недопустимо и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Правилен и обоснован е изводът на съда, че обжалваното Решение на КЕВР не съставлява индивидуален или общ административен акт по смисъла на АПК, тъй като не съдържа властническо волеизявление и не поражда пряко правни последици, които да са предпоставка за съдебно обжалване. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В ал. 5 от същия член е направено пояснението, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Административен акт ще бъде този, от който произтичат правните последици, а предхождащите го актове на администрацията са подготвителни и не пораждат самостоятелни правни последици. Общи, според разпоредбата на чл.65 от АПК са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес и съотношението е като средство към цел. Това е причината, обуславяща изискването той да е налице към момента на оспорването, респективно към момента на подаване на жалбата. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва е личен, пряк и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения. Процесното Решение в частта му по т. 4 и т.5, с която се дават указания на дружествата, титуляри на лицензия „търговия с природен газ“, да включат в справките си до Комисията, всички приходи от извършваната лицензионна дейност, както и справката за 2023 г. да бъде представена в указания срок, е прието в съответствие и в изпълнение задължението на Комисията по чл. 28, ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 3 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ (Тарифата), съобразно които за изпълнение на регулаторните си правомощия по този закон и по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги комисията събира такси за разглеждане на заявления, за издаване на сертификати, за продажба на документи за провеждане на конкурси, лицензионни такси и такси за регистрация на експерти. Лицензионните такси са два вида-първоначална и годишна (съгласно чл.29, ал.3 от ЗЕ), като последната се заплаща от лицензиантите за всяка година, следваща годината на издаване на лицензиите. Размерът на таксите, редът и срокът за тяхното заплащане са определени в Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ (Тарифата), приета с Постановление№266 на МС от 04.10.2004 г., като за годишната лицензионна такса, съгласно чл.3, ал.1 от Тарифата за таксите, същата се формира в размер на 2000 лв. плюс 0.055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишният му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл.38, ал.1 от ЗЕ. Според последната посочена разпоредба енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията:1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности; 3. информация за активите и разходите по видове клиенти за целите на ценообразуването. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗЕ енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за всяка дейност, подлежаща на лицензиране по ЗЕ и за другите дейности, като съобразно ал.2 правилата за водене на разделното счетоводство от енергийните предприятия, вкл. активите за целите на ценообразуването по групи клиенти, както и формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл.36, ал.3 от ЗЕ.С оглед упоменатата нормативна регламентация, за изчисляване размера на годишните лицензионни такси, ежегодно титулярите на лицензии по ЗЕ, в т.ч. и титулярите на лицензия за дейността „търговия с природен газ“ предоставят на КЕВР справка за определяне на годишната лицензионна такса за съответната година, съдържаща информация относно приходите на енергийните предприятия от лицензионните дейности, като представят и отчетна информация по видовете дейности съобразно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЕ. Следователно, с дадените на търговските дружества, притежаващи лиценз за „търговия с природен газ“ указания в решението на КЕВР по т.4 и т.5, регулаторният орган не е създал ново задължение за адресатите му, нито е разширил обхвата на задълженията на лицензиантите, каквито доводи се релевират от касатора, а е указал на дружествата, титуляри на лицензия за дейността „търговия с природен газ“ да включат в справката за определяне на годишната лицензионна такса в частта „приходи от лицензионна дейност“ всички приходи от извършваната лицензионна дейност, вкл. и приходите от продажбата на природния газ, приходите от достъп и пренос до газопреносната мрежа и приходите от продажба на природен газ за балансиране, съответно е указал на дружествата-лицензианти да представят коригираните справки в срок до 14.07.2023 г. С оглед гореизложеното, правилен и споделен от настоящата касационна инстанция е изводът на първостепенния съд, че оспореното решение на КЕВР не съставлява нито общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, нито индивидуален такъв по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК, тъй като не съдържа властническо волеизявление и не цели създаването на права и задължения или засягането на права, свободи и законни интереси на своите адресати, доколкото задължението за подаване на отчетна информация за годишните приходи от лицензионна дейност по видове дейности произтича от самия закон /арг.чл.38, ал.1 от ЗЕ/. Оспореният в производството акт на КЕВР има организационно-указателен характер относно съдържанието на подаваните справки за годишни приходи от лицензия и е с многократно повтарящо се действие, тъй като се отнася до ежегодната отчетна информация на дружествата-лицензианти и цели постигането на равнопоставеност на дружествата при определяне на базата, върху която следва да се начисляват годишните лицензионни такси. Правилно първоинстанционният съд приел и че оспореното решение не е непосредствен краен акт, а е междинен, косвен и обусловен от последващ административен акт, който би породил задължения и би засегнал интересите на своите адресати. Процесното решение на комисията действително е обвързващо КЕВР при последващото определяне крайния размер на годишните лицензионни такси, дължими от дружествата-лицензианти, доколкото касае правилното определяне на основата, върху която ще се начислят годишните лицензионни такси според Тарифата, но правния интерес на дружествата от обжалване ще възникне едва с постановяването на крайният акт на Комисията по определяне точния размер на дължимите годишни лицензионни такси, респективно при упражняване правомощието на Комисията при неправилно внасяне на дължимата годишна лицензионна такса от някое от дружествата-лицензианти да коригира и доначисли дължимата такса посредством издаването на АУПДВ по реда на чл.166 от ДОПК във вр. с чл.28,ал.1-3 от ЗЕ. Правилно първоинстанционният съд приел за неоснователен релевираният и в касационната жалба довод на жалбоподателя, че след като неизпълнението на оспореното решение е скрепено с държавна принуда и за него може да се търси административнонаказателна отговорност и такава е реализирана по отношение на „МЕТ Енерджи Трейдинг България“ ЕАД чрез издаденото наказателно постановление, решението съставлява административен акт, съдържащ властническо волеизявление, пораждащ задължения за дружествата и подлежащ на съдебен контрол.Търсенето на административно наказателна отговорност произтича не от съдържанието на акта, а от разпоредбата на чл.215,ал.4 от ЗЕ, която предвижда налагането на административно наказание за неизпълнение на решение на Комисията и се реализира по реда на ЗАНН, който изключва общия ред по АПК. Съдът, в настоящия състав на касационната инстанция не споделя и счита за неправилен довода на първостепенният съд, че преценката на законосъобразността на дадените с оспореното решение на КЕВР указания към дружествата може да се извърши в рамките на административнонаказателното производство, тъй като в обхвата на съдебен контрол в тези производства е недопустимо извършването на инцидентен контрол за законосъобразност на стабилни административни актове.Такъв контрол е възможен и осъществим, но в производството по обжалване на определените годишни лицензионни такси, в случай, че дружествата-лицензианти не са съгласни с определената им основа. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС /вж.Решение№9621 по а.д.№5272/2012 г. на ВАС, Петчленен състав/. С оглед изложените в настоящите мотиви съображения, правилно и законосъобразно първостепенният съд приел, че жалбите срещу оспореното решение на КЕВР, в т.ч. и жалбата на „МЕТ Енерджи Трейдинг България“ ЕАД са процесуално недопустими, като подадени срещу неподлежащ на съдебен контрол акт и при липса на правен интерес от оспорването и прекратил производството. Частната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното определение е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора и при направено искане от страна на ответника по касационната жалба за разноски ,такива следва да бъдат присъдени на ответника в размер на 80лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,