Решение № 61 от 16.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 678/2011 г.

Решение № 61 от 16.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 678/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Р. С. против въззивно решение, постановено на 21.02.2011 г. по т. д. № 708/2010 г. на Шуменски окръжен съд, Гражданско отделение, в частта в която със същото е потвърдено решение № Т 47/30.06.2010 г. по т. д. № 2440/2009 г. на Шуменски районен съд, в частта му с която е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск, с правно основание чл. 56 от ЗЗД, за заплащане сумата от 12 553,64 лева, твърдяна като платена от ищеца на ответника поради грешка. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 56 ЗЗД и необосновано. Без да оспорва установената от първоинстанционния и споделена от въззивния съд фактическа обстановка по делото, касаторът оспорва извода за неосъществяване хипотезата на чл. 56 ЗЗД - плащане поради грешка, предвид несъобразяване от съда факт, че ищецът - ипотекарен длъжник не е имал правото да спре образуваното срещу длъжника на ответника - взискател изпълнително производство по реда на чл. 348 ГПК (отм.), единствено с оглед последиците на което е извършено от ищеца плащането на 30 % от обезпечения дълг по сметка на съдебния изпълнител. Отговорността на ипотекарния длъжник се е изчерпала с последващата публична продан на ипотекирания имот, предвид което и предходно платената сума се явява погрешно платена и като такава недължима и подлежаща на връщане. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по касационната жалба. С определение № 778/12.12.2011 г. по т. д. № 678/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по материалноправния въпрос за: "обема на отговорността на третото реално задължено лице - ипотекарен длъжник и наличието на правен интерес на това лице от плащане на дълга над стойността на имота, с оглед прилагането на чл. 74 ЗЗД, респ. за суброгирането на реално задълженото лице в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, на основание чл. 155 ЗЗД и последното като предпоставка, изключваща отговорността на кредитора спрямо платилото дълга трето лице - ипотекарен длъжник, по иск с правно основание чл. 56 от ЗЗД". Визираната казуална съдебна практика са: реш. № 821/7.07.2008 г. по гр. д. № 3703/2007 г. на II г. о. на ГК на ВКС и реш. № 773/15.07.2002 г. по гр. д. № 1534/2001 г. на V г. о. на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 от ГПК, относно правилността на обжалвания съдебен акт приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, по отхвърляне предявения иск с правно основание чл. 56 от ЗЗД - връщане на платеното поради грешка, въззивният съд е приел за правилно установена фактическата обстановка по спора, както следва: Ищецът е ипотекарен длъжник, обезпечил вземане на [фирма] към длъжник по договор за кредит - ЕТ "П. - В. В., чрез учредяване в полза на банката - ответник по настоящия спор 2 ипотеки върху собствен със съпругата му недвижим имот, съответно - с нот. акт № 197, т. ХVI, рег. № 12880, нот. дело № 2160/23.12.2005 г. - за обезпечаване на вземане в размер на 49 000 лева и с нот. акт № 198, т. ХVI, рег. № 12881, нот. дело № 2161/23.12.2005 г. на Нотариус А., рег. № 19 на НК - за обезпечаване вземане в размер на 121 000 лева. Кредиторът - [фирма] се е снабдил с изпълнителни листа по гр. д. № 104/2007 г. и № 105/2007 г. на Районен съд - Нови пазар. По всеки от тях е образувано първоначално отделно изпълнително производство. По образуваното за събиране на вземане от 49 000 лева изпълнително производство, ищецът е заплатил сума от 20 000 лева, считайки че заплаща 30 % от задължението и очаквайки последиците на чл. 348 ГПК (отм.) - спиране на изпълнението, насочено срещу ипотекирания имот. След първоначално спиране изпълнението по изп. дело № 20077730400081, с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 26.06.2007 г., производството е възобновено. С предходна резолюция от 20.06.2007 г., на основание чл. 350 ГПК (отм.), изпълнително дело № 00080/2007 г. е присъединено към изп. дело № 00081/2007 г. на ЧСИ рег. № 779 на КЧСИ. По обединените в общо изпълнително производство под № 00081/2007 г. дела е извършена публична продан на ипотекирания имот на К. С. и съпругата му В. С. и същият е възложен при продажна цена от 71 111,11 лева. С първоначален разпределителен протокол от 26.10.2007 г., приемайки че собственикът на ипотекирания имот не е лично задължен, частният съдебен изпълнител е разпоредил връщане на К. С. внесената сума от 20 000 лева. Разпореждането с разпределителен протокол от 26.10.2007 г. на ЧСИ Н. Н. е отменено с решение от 28.12.2007 г. по ч. гр. д. № 791/2007 г. на Шуменски окръжен съд, като съдът е приел, че за платената от ипотекарния длъжник сума от 20 000 лева, същият встъпва в правата на удовлетворения кредитор, на основание чл. 155, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗД, поради което разпореденото връщане на сумата е незаконосъобразно. В съответствие с дадените указания е изготвен нов разпределителен протокол от 25.02.2008 г., с който и като конституиран в изпълнителното производство взискател, суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор, К. С. е участвал в разпределението на внесената от самия него сума от 20 000 лева и получил пропорционално сума в размер от 7 440,36 лева. Предмет на предявения иск е остатъкът до пълния размер от 20 000 лева. Ведно с размера на продажната цена на ипотекирания имот - 71 111,11 лв., този остатък формира размера на дълга от 85 796,68 лв. на ЕТ "П. - В. В." към К. С. и съпругата му В. С., на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД. Този втори разпределителен протокол не е обжалван и е влязъл в сила. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че установените обстоятелства не кореспондират на хипотезата по чл. 56 от ЗЗД - плащане поради грешка на чужд дълг. Приел е, че ищецът е имал правен интерес да плати чуждото задължение, обезпечено с ипотека върху негов имот, за да избегне принудително изпълнение спрямо същия, т. е. в защита на конкретно свое имуществено право, засягането на което е във връзка с облигационното отношение между ответника - кредитор и длъжника му. С оглед преценка правилността на правните му изводи, по наведения материалноправен въпрос настоящият състав намира, че следва да се отговори следното: Съгласно чл. 174, пр. първо ЗЗД, ипотеката обезпечава вземането до размера на сумата за която е извършено вписването. Ипотекарният длъжник, в случай, че няма интерес да осуети удовлетворяване на кредитора от стойността на имота чрез принудително изпълнение, съгласно чл. 173, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗЗД, отговаря до размера на реализираната при същото продажна цена. Същият, обаче, може да желае запазване на имота си, в който случай и за избягване на принудителното изпълнение може да изпълни вместо длъжника, но в размера за обезпечаване на който е учредена ипотеката, за да се погаси същата. Отчитайки този интерес от запазване собствеността върху ипотекираната вещ, законодателят е предвидил специалната, спрямо тази на чл. 74 от ЗЗД, норма на чл. 155, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗД, за суброгиране ипотекарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор в две алтернативни хипотези. За разлика от чл. 74 от ЗЗД изрично предвиждащ правен интерес от заплащането на чуждия дълг и доказването му, с оглед суброгиране в правата на кредитора, при ипотекарния длъжник законодателят приема, че този интерес е налице, с оглед факта на вещната тежест върху имота, поради което и за суброгирането е достатъчно плащането на дълга или претърпяване на принудително изпълнение. Безспорно се касае за уредени от закона алтернативни възможности - да удовлетвори чрез имота, в който случай отговаря до размера на продажната му цена, или в защита на правния му интерес да запази собствеността си, като плати, в който случай отговаря до размера на обезпеченото вземане, тъй като действителната продажна цена на имота към момента на плащането, в погасяване на дълга, е неизвестна величина. Следователно: С цел да осуети принудително изпълнение върху ипотекирания имот, ипотекарният длъжник има правен интерес да плати. В този случай плащането му е в размера на обезпеченото вземане, а не до размера на вероятната стойност на ипотекирания имот. Плащането, на обезпеченото с ипотека задължение, е достатъчно за суброгирането на ипотекарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор, на основание чл. 155, ал. 2 вр. с ал. 1ЗЗД. Субективната, невярна представа на платеца - ипотекарен длъжник, за допълнителни условия или привилегии при предприетото погасяване на обезпеченото задължение /в случая - спиране на изпълнителното производство и разсрочено плащане на цялото обезпечено задължение/ е ирелевантно за приложението на чл. 155 ЗЗД. Суброгирането в правата на удовлетворения кредитор изключва право на иск за връщане на платеното, поради грешка, на основание чл. 56 ЗЗД. В настоящия спор, погрешно считайки приложима нормата на чл. 348 ГПК (отм.), имаща за последица именно избягване на принудителното изпълнение върху имота, чрез разсрочено на части изплащане на цялото обезпечено с ипотеката вземане, след спиране на изпълнителното производство, ипотекарният длъжник е заплатил, но само част от обезпеченото вземане. Няма основание да се приеме, че плащането на част от задължението, към момент, към който не е предприето и осъществено принудително изпълнение, т. е. последното е бъдещо и несигурно събитие, нещо повече - отричано, като възможност, с поведението на ипотекарния длъжник, е ирелевантно и изключва суброгирането. Несъобразявайки чл. 348, ал. 3 ГПК (отм.), изключващ приложението на ал. 1 при продажба на ипотекиран имот, ипотекарният длъжник е платил при интерес, идентичен на интереса, който обуславя плащане на обезпеченото задължение в общата хипотеза, и без да би било образувано изпълнително производство - за избягване принудителното изпълнение върху ипотекираната вещ, както и със знанието, че се задължава да изплати пълния размер на обезпеченото вземане, каквито са именно последиците на спирането по чл. 348, ал. 1 ГПК (отм.) макар и разсрочено. С оглед тази именно възможност ипотекарният длъжник получава, идентично на длъжника, призовка за доброволно изпълнение, както и всички книжа и съобщения, които се изпращат на лично задълженото лице и трябва да бъде призоваван за извършване на изпълнителните действия, за които се призовава самия длъжник. /В този смисъл изрично реш. № 775/14.04.1956 г. по гр. д. № 1105/1956 г. на IV гр. отд. на ВС/. Обстоятелството, че сумата от 20 000 лева е заплатена в хода на изпълнителното производство, по което изпълнителния лист за цялото вземане има сила и срещу ипотекарния длъжник - платеца, само по себе си е достатъчно да се приеме, че същият не е платил поради грешка. Разпоредбата на чл. 56 ЗЗД предполага плащане на чужд дълг, т. е. липса на правоотношение между платеца и възползвалото се от плащането лице, какъвто не е настоящия случай, с оглед реалното задължаване на ищеца, като ипотекарен длъжник. Суброгирането изключва грешката /в този смисъл - реш. № 773 от 15.07.2002 г. по гр. д. № 1543/2001 г. на V г. о. на ВКС/. Плащайки, ипотекарният длъжник е платил по силата на даденото на кредитора обезпечение. Не се е намесил безпричинно в чужда облигационна връзка, а в защита на собствено имуществено право. Плащането предпоставя грешка по отношение съществуването на дълга, а не по отношение на съпътстващи плащането условия. В конкретния случай, ищецът е предприел плащането, очаквайки последиците по чл. 348, ал. 1 ГПК (отм.), които не изключват пълното плащане на дълга, а разсрочено такова, със спиране на изпълнителното производство. С последващо осъществената публична продан на ипотекирания имот не е надхвърлен размера на обезпеченото вземане, предвид което не е налице неоснователно обогатяване. За вземането в размер на продажната цена на имота, ищецът аналогично се суброгира в правата на кредитора, като за общо заплатеното се ползва от привилегиите и обезпеченията, акцесорни на дълга. При това възможността за суброгиране в правата на удовлетворения кредитор не лишава ищеца от личния му обратен иск срещу длъжника, произтичащ от вътрешните им отношения /в този смисъл реш. № 821 от 7.07.2008 г. по гр. д. № 3703/2007 г. на II г. о. на ВКС/. С оглед гореизложеното, постановеното решение следва да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, въз основа правилно установените релевантни за спора факти. Ответната страна не е претендирала разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение,