Определение № 330 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4878/2018 г.

Производството по делото е по реда на чл. 251 ГПК. Образувано е по молба вх. № 8997/18.11.2020 г., подадена от Я. П. С., чрез адв.Б. З. за тълкуване на определение № 225/15.05.2019 г. по ч.гр.дело № 4878/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което е потвърдено определение № 2514/03.08.2018 г. по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд. В молбата са изложени твърдения, че между молителката Я. П., Т. З. и Частния съдебен изпълнител възникнал правен спор по въпроса за тълкуване мотивите на постановеното определение № 225/15.05.2019 г. на ВКС в смисъл, че според молителката в качеството й на страна по делото пред САС ЧСИ няма право да извършва въвод във владение на Т. З., а последната няма право да прави искане за въвод и за тази си теза аргументи се черпят от мотивите на постановеното определение на ВКС, с които е прието наличието на правен интерес в полза на Т. З. да иска отмяна на допуснатото обезпечение, чрез спиране изпълнителното производство на ЧСИ. Сочи се, че ВКС поддържа разбирането, че наличието на допуснатата обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното производство е пречка ЧСИ да извършва въвод по изпълнителното дело, а Т. З. няма право да прави искане за въвод до момента на отмяна с влязъл в сила съдебен акт на допуснатото обезпечение, чрез спиране на изпълнителното производство. В молбата се твърди, че ЧСИ и купувача на имота Т.З. поддържат, че от мотивите на постановеното определение на ВКС № 225 може да се извлече теза на ВКС, че е допустимо извършване на въвод в имота, ако и да е налице допуснато обезпечаване, чрез спиране на изпълнителното производство № 12272/2012 г. на ЧСИ Н. М.. Искането е да се тълкува постановеното определение на ВКС № 225/19.05.2019 г. в смисъл, че ЧСИ Н. М. няма право да прави въвод в имота, а Т. З. няма право да иска извършване на въвод, тъй като в мотивите си по наличието на правен интерес за Т.З. да иска отмяна на обезпечаването по реда на чл.402 ГПК ВКС поддържа мълчаливо, че докато не е налице отмяна с влязъл в сила съдебен акт на допуснатото обезпечаване – спиране на изпълнителното производство е налице пречка за извършване на въвод в имота, тъй като спирането на изпълнителното производство въз основа на допуснато обезпечение по силата на съдебен акт е пречка за извършване на какъвто и да е било въвод в имота, предмет на публична продан по конкретното изпълнително дело. Върховният касационен съд намира искането за тълкуване на определението за неоснователно поради следните съображения: С определение № 241 от 18.08.2015 г. по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд е отменено определение от 20.10.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отказано допускането на обезпечение на предявените искове по същото дело, чрез спиране изпълнението по изп. дело /№/по описа на ЧСИ Н. М. и вместо това е допуснато обезпечение на предявените по гр.дело 14818/2012 г. на СГС установителни искове от Ж. С. К. лично и като пълномощник на М. Р. М. против Я. П. С. и Й. К. С. обективно и субективно съединени искове по чл.26,ал.2,пр.2 и 3 ЗЗД – за прогласяване нищожността на сключен между ищците Ж. С. К. и М. Р. М. от една страна и ответниците Я. П. С. и Й. К. С. договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт /№//2005 г., поради липса на съгласие и неспазване на предвидената в закона форма и чл.124,ал.1 ГПК – за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижимия имот, предмет на сделката, чрез спиране изпълнението по изп.дело /№/ по описа на ЧСИ Н. М.. С определение № 2514/03.08.2018 г., постановено по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд е отхвърлена молбата на Т. Д. Н.-З. от 02.02.2018 г. за отмяна на обезпечението, допуснато с определение № 241/18.08.2015 г. по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд. С определение № 225/15.05.2019 г. по ч.гр.дело № 4878/2018 г. на ВКС, IV г.о., чието тълкуване е поискано е потвърдено определение № 2514/03.08.2018 г., постановено по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд. Съставът на ВКС е приел, че жалбоподателката-молител Т. Д. Н. – З., която не е страна по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд има правен интерес и е легитимирана да иска отмяна на допуснатото обезпечение, тъй като нейната правна сфера е накърнена. В определението е прието още, че не е установената предпоставката, предвидена в чл.402,ал.2 ГПК – да не съществува причината, поради която е допуснато обезпечението. Прието е, че в случая обезпечителната нужда не е отпаднала, поради което молбата за отмяна на допуснатото обезпечение от Софийски апелативен съд с определение № 241/18.08.2015 г. по гр.дело № 2082/2015 г. следва да се остави без уважение. С оглед на тези изводи определението на САС от 03.08.2018 г. по гр.дело № 2082/2015 г., с което е оставена без уважение молбата за отмяна на допуснатото обезпечение е потвърдено. Така постановеното определение от ВКС не е неясно или двусмислено. Действителната воля на съда е изразена ясно и непротиворечиво. С определението от 15.05.2019 г., тълкуване на което е поискано съдебният състав не се е произнасял по въпроса дали при спряно изпълнение по изп.дело /№/ по описа на ЧСИ Н. М., допуснато като обезпечение на предявените искове, предмет на разглеждане по гр.дело № 2082/2015 г. на САС ЧСИ следва да извършва или не изпълнителни действия по същото изпълнително дело. Този въпрос не е бил предмет на ч.гр.дело № 4878/2018 г. на ВКС, IV г.о., образувано по подадена частна жалба от Т. Д. Н.-З. срещу определение № 2514/03.08.2018 г. по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд. С оглед на изложеното искането за тълкуване на определението на ВКС следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о