Решение № 8659 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1835/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014 год. - 2020 год., чрез представител по пълномощие – гл. юрисконсулт Д. Карамфилова, против решение № 40827 от 05 декември 2025 год., постановено по адм. дело № 7232/2025 год. по описа на Административен съд гр. София.

Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа твърденията си сочи, че първоинстанционния съд не е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, въз основа на което, допускайки нарушение на процесуалните правила е достигнал до грешни правни изводи, които са в противоречие с материалния закон.

Излага подробно фактите по делото, като оспорва изводите на съда за наличие на изтъкнатия в оспорения административен акт порок, а именно, че като правна квалификация е посочено, че е нарушен чл. 63, ал. 1, т. 1- т.11 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), без да се уточни коя от единадесетте хипотези е нарушена, доколкото в решението на органа ясно е било указано, че се определя финансова корекция, поради незаконосъобразност на поставения критерий за подбор – изискването участниците да прилагат БДС EN ISO 45001: 2018, което не е сред лимитативно изброените в закона. В тази връзка сочи, че възложителят необосновано е ограничил икономическите оператори, заинтересовани от участие в поръчката, тъй като е изисквал съответния критерии, непредвиден в ЗОП.

В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Министерство на здравеопазването (МЗ), чрез процесуалния си представител адв. Б. Христова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Административен съд София – град е отменил по жалба на Министерство на здравеопазването решение № РД-02-14-1222 от 16 юни 2025 год., издадено от РУО на ОПРР 2014 год. – 2020 год., с което на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ) е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договор № ДГ- 5645 от 09 май 2023 год., сключен с изпълнител „Електростроежи“ АД, за нарушение на чл. 63, ал. 1, т.1 до 11 вр. с чл.59, ал.2, чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередностите).

За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 20 май 2022 год. между ръководителя на УО на ОПРР и МЗ, бил сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № РД-02-37-6, по процедура чрез директно предоставяне № BG16RFOP001-9.001 „Мерки за справяне с пандемията“ за изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-9.001-0002 „Укрепване капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи“.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от договора бенефициерът изпълнява проекта при условията на Приложение Е2 и Партньорско споразумение (Приложение Д) с партньори, сред които по т. 26 е община Елин Пелин.

В изпълнение на договора и за реализиране на целите по проекта, община Елин Пелин е провела открита процедура чрез събиране на оферти за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Асансьор с входно пространство – пристройка към съществуваща поликлиника и диспансер“, със ЗП 11,25 мІ и РЗП 33,75 мІ, разположена в УПИ VIII – „За поликлиника и диспансер“, кв. 82 по плана на гр. Елин Пелин, общ. Елин Пелин, обл. Софийска”. В Раздел III – „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“, т. 1. 3 „Технически и професионални способности“ от обявлението, възложителят е поставил изискване:

• Участниците трябва да притежават система за управление здравето и безопасност при работа в съответствие със стандарта ISO 45001:ХХХХ или еквивалентен.

В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, община Елин Пелин е сключила договор № ДГ-5645 от 09 май 2023 год. с изпълнител „Електростроежи” АД, на стойност 198 799, 12 лв. без ДДС.

След осъществен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура за възлагане на обществената поръчка и сключения въз основа на нея договор, РУО на ОПРР е постановил решение №-02-14-940 от 18 юни 2024 год., в което е приел допуснато от бенефициера нарушение на чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и е определена финансова корекция от 5% върху стойността на допустимите разходи по договор № ДГ-5645 от 09 май 2023 г. с изпълнител „Електростроежи“ АД.

Така постановения административен акт е оспорен от Министерство на здравеопазването пред Административен съд София - град, който с решение № 23509 от 14 ноември 2024 год. по адм. дело № 7164/2024 год. е отменил решение № РД-02-14-940 от 18 юни 2024 год. на РУО на ОПРР. След проведено касационно оспорване, с решение № 4403 от 29 април 2025 год., постановено по адм. дело № 860/2025 год., Върховният административен съд, състав на седмо отделение е оставил в сила решение № 23509 от 14 ноември 2024 год. постановено по адм. дело № 7164/2024 год. по описа на Административен съд София - град.

Във връзка с постановените съдебни актове, РУО на ОПРР е изпратил до бенефициера писмо № 99-00-6-254 от 21 май 2025 год., в което е посочено, че в случая са налице предпоставките за провеждане на нова процедура за извършване на финансова корекция. В писмото са описани фактическите обстоятелства, които са мотивирали органа да приеме наличието на нарушение с финансов ефект, което следва да се квалифицира като нередност, за която се определя финансова корекция.

На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. В указания в писмото срок, от страна на Министерство на здравеопазването е депозирано възражение против констатациите за наличие на допуснато нарушение, което е квалифицирано като нередност и за което е предвидено определяне на финансова корекция в посочения размер.

Като е приел възражението на бенефициера за неоснователно, РУО на ОПРР е постановил решение № РД-02-14-1222 от 16 юни 2025 год., с което на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗУСЕФСУ, е определил на Министерство на здравеопазването финансова корекция в размер на 5 % от допустими по договор № ДГ-5645 от 09 май 2023 год. с „Електростроежи“ АД, за нередност за нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1 до т. 11 във вр. с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Като фактически основания за така постановения административен акт е посочено, че от страна на възложителя е въведено незаконосъобразно изискване за притежание на сертификат ISO 45001/2018 за внедрена система за управление на здравето и безопасността при работа, който не е сред лимитативно изброените в чл. 64 ЗОП документи, които възложителите могат да изискват за доказване на съответствието с поставените от тях критерии за подбор. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗОП, възложителят няма право да изисква от участниците други документи за доказване на съответствието с поставените критерии за подбор, освен посочените в закона. Следователно възложителят необосновано е ограничил икономическите оператори, заинтересовани от участие в поръчката, тъй като е изисквал съответствие с критерий, непредвиден от ЗОП.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК, административният съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Независимо от посоченото, съдът е разгледал и материалната законосъобразност на акта.

Приел е, че от обжалвания административен акт не става ясно какво точно е установеното нарушение, за което се налага финансова корекция, съответно дали цитираният критерий за подбор е незаконосъобразен или начинът, по който изпълнителят следва да докаже съответствието си с него. УО на ОПРР от една страна разглежда незаконосъобразно условие, дефинирано като критерий за подбор - изискването участниците да прилагат БДС EN ISO 45001: 2018, че не е сред лимитативно изброените в закона. От друга страна, като основна нарушена правна норма е посочена тази на чл. 59, ал. 2 ЗОП, касаеща критериите за подбор, които са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.

Състава на Административен съд София – град е приел също, че липсата на конкретизация коя от единадесетте хипотези е нарушена на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 11 ЗОП представлява съществено процесуално нарушение – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото не може да се установи в какво точно се изразява извършеното нарушение на ЗОП. Липсата на мотиви и ясна правна квалификация са достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт.

На следващо място съдът е посочил, че в случая е неясно кои точно фактически обстоятелства се отнасят към твърдението на органа за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, като РУО се е задоволил само да цитира тази норма. Приел е, че изложените от органа фактически обстоятелства не обосновават извода му за въведен от възложителя незаконосъобразен критерий за подбор, чрез който се ограничава свободната конкуренция. Следователно, ако РУО е приел, че е налице самостоятелно нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, то не се сочи коя точно хипотеза е осъществена чрез тези факти доколкото същата норма съдържа алтернативни хипотези, водещи до ограничаване на конкуренцията.

В допълнение, съдът е развил и мотиви, че при формиране на изводите си за допуснато нарушение на ЗОП, органът не е взел предвид предмета на обществената поръчка.

По изложените съображения съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Изискването за мотивираност произтича и от общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно което когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Ролята на въведения задължителен реквизит на административния акт е да разкрие действителната воля на административния орган да упражни съответната разпоредителна власт. Липсата на посочените елементи, включително само на фактическите или само на правните такива, винаги е съществен порок на волеизявлението, който не само накърнява правото на защита на засегнатите субекти, а и изначало възпрепятства осъществяването на дължимия съдебен контрол в обхвата по чл. 168 АПК. Последното е така, доколкото сезиран по реда на чл. 145 и сл. АПК, съдът не може да предполага какви са били съображенията на издателя на акта, а единствено преценява дали по този начин упражнените правомощия на органа са в съответствие с изискванията на закона.

В случая в оспореното пред първоинстанционния съд решение за определяне на финансова корекция административният орган не е посочил коя точно от единадесетте хипотези на чл. 63, ал. 1 ЗОП приема за нарушена, а това не може да бъде преодоляно от съда нито чрез тълкуване, нито чрез изменение на соченото в акта правно основание. Липсата на посочено валидно правно основание за издаването му е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен и препятства осъществяването на съдебен контрол по съществото на спора. По изложените съображения касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че процесното решение за определяне на финансова корекция е постановено в отклонение на изискванията за съдържание, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

В съответствие с горните мотиви, законосъобразен се явява извода на първоинстанционния административен съд за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава незаконосъобразност на административния акт. Като е достигнал до този извод и е отменил оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника се дължат разноски за касационното производство. С цел доказване на претендираните от ответника разноски по делото на л. 32 е представен Анекс № 8 № РД-11-256 от 03 юли 2025 год. към Договор № РД 11-263 от 19 юли 2024 год., с който между страните е договорено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в съответствие с оферта, каквато не е представена, както и липсва отбелязване относно избрания начин на плащане на сумата. Видно представената на л. 33 фактура № 833 от 06 февруари 2026 год., издадена от Еднолично адвокатство дружество „Христова“, е отбелязано като начин на плащане на посочената в нея сума в размер на 753,40 евро по банков път. До приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства за извършване на плащане на претендираното адвокатството възнаграждение по банков път.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06 ноември 2013 год. на ВКС по т.д. № 6/2012 год., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Предвид посоченото съдът намира, че от представените от ответника доказателства, не се установява действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Издаването на фактура не означава, че страната по делото фактически е направила разхода. Фактурата е доказателство за настъпило данъчно събитие, но не и за извършено плащане.

По изложените съображения, претенцията за извършени разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, се явява недоказана, поради което разноски на ответника не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение