Определение № 630 от 01.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3317/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от М. С., гражданин на Р. И., живущ в [населено място], окр. Н., чрез процесуалния му представител адвокат Д. К., срещу определение № 409 от 29.04.2013 г. на Ловешки окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 167/2013 г. Със същото се отменя разпореждане № 2184/10.12.2010 г. по ч. гр. д. № 825/2010 г. на Районен съд Тетевен и се отхвърля искането на М. С. по заявление от 09.12.2010 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма] и Б. В. Р.. В частната касационна жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение и се претендират разноски. Ответниците по частната жалба ангажират становище за недопустимост и евентуално неоснователност на депозираната частна касационна жалба. ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление от М. С., гражданин на Р. И., живущ в [населено място], окр. Н. за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу [фирма], [населено място] и Б. В. Р., [населено място] при условията на солидарна отговорност за сумата от 8360 лева – главница, 8360 лева - лихва за забава, съгласно чл. 6, раздел III от Договор за заем от 03.06.2010 г., законната лихва от върху главницата от 09.12.2010 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 735 лева. С разпореждане № 2184 от 10.12.2010 г. Районен съд Тетевен е уважил молбата на заявителя и е издал заповед за незабавно изпълнение № 381 и въз основа на нея изпълнителен лист. Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед. Освен това, същият е депозирал и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, въз основа на която с определение № 409 от 29.04.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 167/2013 г. Ловешки окръжен съд отменя разпореждането № 2184 от 10.12.2010 г. ч. гр. д. № 825/2010 г. на Районен съд Тетевен и отхвърля искането на М. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По отношение на обжалваното определение в частта, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение: Въззивното определение в частта, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК. Същите не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. Предвид гореизложеното, частната касационна жалба в частта, с която се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК, е процесуално недопустима и следва да остане без разглеждане. Последица от отмяната на разпореждането, в частта му, с която е допуснато незабавно изпълнение от въззивния съд е обезсилването на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 825/2010 г. на Районен съд Тетевен, което обаче не е изрично отбелязано в диспозитива на въззивния акт. Затова делото следва да се върне на въззивния съд за обезсилване на издадения изпълнителен лист. По отношение на въззивното определение в частта, с която е отменена издадената заповед по чл. 417 ГПК: Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. В конкретния случай, Районен съд Тетевен е уважил изцяло молбата на заявителя за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. В чл. 419 ГПК законодателят е предвид възможност за защита на длъжника, като му се дава право да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Въззивният съд е сезиран с частна жалба от [фирма] и Б. В. Р. (ответници в настоящото производство) срещу разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената заповед. Постановеното от него определение в частта, с която отменя заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и се отхвърля искането на М. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение е недопустимо, тъй като пред въззивната инстанция подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, а той се е произнесъл по основателността на издадената заповед. Това налага в тази му част определението да бъде обезсилено като недопустимо. На М. С. следва да се присъдят и направените в частното касационно производство разноски в размер на 15 лева – държавна такса. Воден от горното, ВКС-І т. о.