Определение № 186 от 29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 187/2022 г.

Производството е по чл.48 и сл. ЗМТА. Образувано е по предявен от И. М. Й. от [населено място] против „Профи Кредит България“ ЕООД иск за прогласяване нищожност на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение от 24.02.2011 г., постановено по арб. д. № 252/2011 г. на Арбитражен съд с арбитър Б. Г.. Ищецът поддържа, че в средата на м. ноември 2021 г. на процесуалния му представител е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20198560401230, от която узнал, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 29.11.2011 г. по т. д. № 3952/2011 г. на Софийски градски съд въз основа на арбитражно решение по арб. д. № 252/2011 г. на арбитър Б. Г.. Твърди, че не е участвал в арбитражното производство и не е получавал препис от арбитражното решение, като предприетото в хода на производството по изп. д. № 20128560400039 на ЧСИ Б. Б. връчване на решението по реда на чл.47 ГПК е опорочено и не е произвело правно действие. Излага доводи, че арбитражното решение е нищожно съгласно чл.19, ал. ГПК вр. чл.47, ал.2 ЗМТА, тъй като разрешава спор за дължимост на суми по договор за потребителски кредит, сключен с него в качеството на потребител по смисъла на § 13 ДР на ЗЗП, поради което прави искане за прогласяване нищожността на решението. Претендира разноски. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище в [населено място] оспорва иска като недопустим с възражения, че същият е предявен извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ГПК, броен спрямо датата на връчване на арбитражното решение на ищеца, и срещу нелегитимирана страна - предвид прехвърляне на вземанията по договора за кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД. В условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: С решение № 252 от 24.02.2021 г. по арб. д. № 252/2011 г. по описа на арбитър Б. Г. ищецът в настоящото производство И. М. Й. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 2 227.08 лв., включваща главница, лихви и неустойка по договор за револвиращ заем от 02.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от постановяване на решението до окончателното плащане и разноски по делото. Въз основа на арбитражното решение на 29.11.2011 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 3952/2011 г. на Софийски градски съд и по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника И. Й. е образувано изп. д. № 2012856040039 по описа на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856. На 15.02.2012 г. ЧСИ Б. Б. е изпратила до И. Й. покана за доброволно изпълнение, в която се съдържат данни за номера и датата на арбитражното решение, за издадения изпълнителен лист и за размера на дълга, по повод на който е предприето принудителното изпълнение. Поканата е изпратена до вписания в арбитражното решение адрес, който съвпада с посочения в исковата молба постоянен /и настоящ/ адрес на И. Й., но е върната като невръчена с отбелязване от връчителя, че при осъществени на 26.01.2012 г., 05.02.2012 г., 19.02.2012 г. и 02.03.210 г. посещения лицето не е открито на адреса и поради това на 02.03.3012 г. е залепено уведомление, с което същото е уведомено, че в двуседмичен срок следва да се яви в кантората на ЧСИ Б. Б. /на посочен адрес в [населено място]/, за да получи книжа по образуваното срещу него изпълнително дело. След изтичане на двуседмичния срок, в който длъжникът не се е явил за получаване на книжата, съдебният изпълнител е предприел извършване на предвидените в процесуалния закон действия на принудително изпълнение, приемайки, че уведомяването на длъжника е редовно. С писмо изх. № 49537/19.10.2016 г., получено лично от И. Й. на адреса по арбитражното решение, /товарителница на „М и Б Експрес“ ООД, приложена на л.134 от изпълнителното дело/, Й. е уведомен от съдебния изпълнител, че с изявление от 10.09.2016 г. взискателят „Профи Кредит България“ ЕООД е заявил решение за значително намаляване на дълга и че с цел уточняване на актуалния размер на дълга и начините за погасяването му длъжникът следва да се свърже с кантората на съдебния изпълнител на посочен в уведомлението телефонен номер. С постановление от 11.07.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От представените с исковата молба доказателства се установява, че срещу И. Й. е образувано изпълнително дело № 20198560401230 по описа на ЧСИ Б. Б. с взискател „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕООД - дружество, на което „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлило с договор от 08.08.2018 г. присъдените с арбитражното решения вземания към длъжника И. Й.. На 26.11.2021 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получена от лицето В. Н. в качеството му на пълномощник на адресата. Редът за защита срещу арбитражни решения е предмет на специална правна уредба в ЗМТА. Съгласно чл.48, ал.1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47, ал.1 ЗМТА може да бъде предявен в срок от три месеца от деня, в който молителят е получил решението. Посоченият срок е преклузивен и спазването му е предпоставка за допустимост на иска, като този срок се прилага и за исковете за прогласяване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА, въведено със законодателното изменение от ДВ бр.8/2017 г. /доколкото в ЗМТА липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.270, ал.2 ГПК, предвиждаща безсрочна защита по исков ред срещу нищожни съдебни решения/. Основателно е възражението на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, че в конкретния случай искът за прогласяване нищожност на арбитражното решение е предявен извън преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което е процесуално недопустим. Независимо, че по делото липсват доказателства за връчване на арбитражното решение на ищеца И. М. Й., от документите по приложеното изп. д. № 2012856040039 на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 се установява, че на ищеца, в качеството на длъжник по изпълнителното дело, е връчена покана за доброволно изпълнение, в която се съдържат информация за датата и номера на арбитражното решение и в която е възпроизведен осъдителния диспозитив на решението. Връчването на поканата е извършено по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление на 02.03.2012 г., като с оглед отразените в разписката за връчване и в самото уведомление процесуални действия на връчителя доводите на ищеца за незаконосъобразно връчване на поканата са неоснователни. Предвид обстоятелството, че поканата възпроизвежда диспозитива на арбитражното решение, настоящият състав на ВКС приема, че нейното връчване по реда на чл.47 ЗМТА „замества“ връчването на арбитражното решение, поради което тримесечният срок за защита срещу арбитражното решение е започнал да тече с изтичане на двуседмичния срок от датата на залепване на уведомлението по чл.47 ЗМТА - 02.03.2012 г., и е изтекъл значително време преди предявяване на иска по чл.47, ал.2 ЗМТА на 14.01.2022 г. /без значение, че основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА е уредено законодателно през 2017 г./. Дори да се приеме, че са допуснати твърдените от ищеца нарушения при връчване на поканата за доброволно изпълнение, на 21.10.2016 г. ищецът е получил лично уведомление от ЧСИ Б. Б. относно решението на „Профи Кредит България“ ЕООД за намаляване размера на дълга по образуваното въз основа на арбитражното решение изпълнително дело и необходимостта от съдействие с цел уточняване на актуалния размер на дълга и начина за неговото погасяване. От момента на получаване на уведомлението ищецът е разполагал с възможност - в случай, че не е знаел за постановеното срещу него арбитражно решение, да извърши справка по изпълнителното дело, да се запознае с решението и да предприеме защита срещу него по реда на чл.47 ЗМТА в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Пропускането на тази възможност и предявяването на иск за прогласяване нищожност на арбитражното решение едва на 14.01.2022 г. според настоящия състав на ВКС представлява превратно упражняване на процесуални права, поради което следва да се приеме, че не е налице надлежно сезиране на Върховния касационен съд с иск по чл.47, ал.2 ЗМТА. Предвид извода за недопустимост на иска поради неспазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА не следва да се обсъжда възражението в отговора на исковата молба за отсъствие на пасивна процесуалноправна легитимация на „Профи Кредит България“ ЕООД. По изложените съображения производството по недопустимия иск с правно основание чл.47, ал.2 ЗМТА да бъде прекратено след отмяна на постановеното в открито съдебно заседание на 11.05.022 г. определение, с което е даден ход на делото по същество. С оглед изхода на производството ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК. Ответникът не е представил доказателства за извършени разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,