Определение № 60413 от 16.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2253/2021 г.

Настоящото частно производство е образувано по реда на чл.122, изр.3 ГПК, въз основа на определение № 264920 от 20.10.2021 г. по т.д. № 298/2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав. При постановяване на посоченото определение, съдията-докладчик по т.д. № 298/2021 г. по описа на СГС е констатирал, че с определение № 261243/26.02.2021 г. е върната исковата молба, а производството по делото е прекратено. Постъпилата частна жалба от ищците М. Б. и И. Б. е администрирана, но образуваното пред Апелативен съд – София в.ч.гр.д. № 2284/2021 г. е било прекратено и върнато на СГС за отстраняване на очевидна фактическа грешка, по съображения, че исковата молба е върната в цялост, а мотивите на първоинстанционния съд са за недопустимост на предявените искове по чл.134 ЗЗД, вр. чл.74 ТЗ, без изложени мотиви и относно предявените искове за нищожност, каквито въззивният съд е счел, че са предявени. В определението, въз основа на което е сезиран ВКС, са отразени последващите процесуални действия на първата и въззивна инстанция: разпореждане от 06.10.2021 г. за повторно изпращане на делото на САС, с оглед на това, че въз основа на поддържаните от ищците твърдения, предявените искове са квалифицирани като такива за отмяна на решения на ОС търговско дружество и в съответствие с тази квалификация са изложени мотиви в прекратителното първоинстанционно определение; разпореждане на съдията-докладчик от САС от 13.10.2021 г. за повторно връщане на делото на СГС за произнасяне с годен акт. В определение № 264920 от 20.10.2021 г. са изложените подробни правни съображения за невъзможността първоинстанционният съд да вземе отношение по евентуални пороци в собствения си акт и, че ако е налице порок в определението за връщане на исковата молба, произнасянето по него, въз основа на сезиращата го частна жалба, е от компетентност на въззивния съд. Затова, СГС е счел, че за да бъде обезпечено продължаването на производството по делото, следва да се приложи по аналогия института на спора за подсъдност. Настоящият състав на ВКС намира, че макар и да не се касае за същински спор за подсъдност, в случая следва да се приложи по аналогия чл.122, изр.3 ГПК, като делото се изпрати на Апелативен съд – София за произнасяне по частната жалба на М. К. Б. и И. К. Б. с вх. № 296754/25.03.2021 г. Преценката за това, доколко е правилна дадената от първостепенния съд правна квалификация на предявените срещу „Бизнес логистичен център София“ АД искове, приети за недопустими в прекратителното определение, следва да се реализира именно от въззивната инстанция по образуваното пред САС ч.гр.д. № 2284/2021 г. Що се касае до съображенията на апелативния съд, изтъкнати при двукратното връщане на делото на СГС, то е необходимо да се отрази, че поправянето на съдебния акт при отстраними от постановилия го съд пороци, е изцяло в правомощието на последния. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение