Определение № 1859 от 27.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 1434 от 18.04.2023 г., подадена от В. Т. Л. чрез пълномощник адвокат Т. Д. от САК срещу Разпореждане № 156 от 13.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което е върната частна жалба вх.№ 2787 от 05.08.2022 г. на В. Т. Л.. В частната жалба се иска отмяната на обжалваното разпореждане по съображения, че: необосновано е прието частната жалба с вх.№ 2787 от 05.08.2022 г. да е насочена срещу Определение № 159 от 16.03.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян, както и неправилно е прието, че Определение № 234 от 28.04.2022 г., за което ОС – Смолян е посочил, че е постановено по реда на чл. 247 ГПК, е необжалваемо. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Х. К. Б. и А. К. Б. чрез адвокат М. М. от АК - С., с който се поддържа, че частната жалба е неоснователна, молят да бъде оставена без уважение и претендират разноски за защитата пред ВКС. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на производството по подадена частна жалба, поради което е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С Определение № 30 от 14.01.2022 г. по гр.д.№ 761/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян е постановено, че на основание чл. 233 ГПК се прекратява производството по делото в частта по предявените от Х. К. Б., А. К. Б. и С. Б. Б. срещу В. Т. Л. искове по чл. 108 ЗС - поради откази от исковете. С Определение № 159 от 16.03.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян е прието, че не са налице валидно заявени откази от исковете от страна на Х. К. Б. и А. К. Б., поради което е постановено, че прекратителното определение се отменява в тази му част и делото се връща на РС – Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия по тези искове. Последвало е подаването на молба от Х. К. Б. и А. К. Б. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян, в отговор на която, с Определение № 234 от 28.04.2022 г. ОС – Смолян е постановил, че на основание чл. 247 ГПК допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение № 159 от 16.03.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г., като след текста за отменяването на прекратителното определение на РС – Смолян да се чете и текста „ ОТХВЪРЛЯ искането за прекратяване на гр.д.№ 761/2014 г. в частта по предявените от Х. К. Б. и А. К. Б. искове по чл. 108 ЗС срещу В. Т. Л. – поради липса на валидно волеизявление.“. Указано е, че Определение № 234 от 28.04.2022 г. не подлежи на обжалване. Междувременно, с частна жалба вх.№ 1151 от 01.04.2022 г., В. Т. Л. чрез пълномощник адвокат Т. Д. е обжалвал основното Определение № 159 от 16.03.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян. Тази частна жалба е върната като недопустима с Разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г., срещу което е подадена частна жалба, първоначално разгледана от Апелативен съд – Пловдив. След обжалване на Определение № 212 от 30.05.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 244/2022 г. на АС – Пловдив, с Определение № 50249 от 31.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 3289/2022 г. на ВКС, І г.о. е прието, че компетентен да упражни (при условията на чл. 274, ал. 2 ГПК) инстанционен контрол спрямо Разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. е ВКС, в резултат от което определението на АС – Пловдив е обезсилено, жалбата срещу Разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян е приета за разглеждане от ВКС и е постановено потвърждаване на разпореждането – по съображения, че в атакуваната с частна жалба вх.№ 1151 от 01.04.2022 г. част Определение № 159 от 16.03.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян не подлежи на обжалване. В. Т. Л. е подал също и частна жалба с вх.№ 2787 от 05.08.2022 г., адресирана до ВКС, като нейното връщане е постановено с обжалваното пред настоящия състав Разпореждане № 156 от 13.03.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян. Връщането е мотивирано с преценката, че частна жалба с вх.№ 2787 от 05.08.2022 г. също е насочена срещу Определение № 159 от 16.03.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян, правото на обжалване по отношение на което вече е упражнено с частна жалба вх.№ 1151 от 01.04.2022 г. (чието връщане е потвърдено от ВКС, І г.о.). На следващо място е посочено, че дори да се приеме, че частна жалба с вх.№ 2787 от 05.08.2022 г. е насочена срещу постановеното по реда на чл. 247 ГПК Определение № 234 от 28.04.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян, то последното не подлежи на обжалване с оглед окончателния характер на поправената част от Определение № 159 от 16.03.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян. Отразено е, че изявлението, че частна жалба с вх.№ 2787 от 05.08.2022 г. е насочена срещу Определение № 234 от 28.04.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян, се съдържа в молба вх.№ 918 от 02.03.2023 г., обективираща искането на В. Т. Л. частната жалба с вх.№ 2787 от 05.08.2022 г. да бъде администрирана. Обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 156 от 13.03.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян е правилно. На първо място, прочитът на изложението в обстоятелствената част и искането, формулирано с частна жалба с вх.№ 2787 от 05.08.2022 г., действително дават основание да бъде подкрепена констатацията на ОС – Смолян, че частната жалба с вх.№ 2787 от 05.08.2022 г. също е насочена срещу Определение № 159 от 16.03.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян. Доколкото в съдържанието й се визира и последващо постановеното по реда на чл. 247 ГПК Определение № 234 от 28.04.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян, а с молба вх.№ 918 от 02.03.2023 г. се поддържа, че именно това е атакуваният с частна жалба с вх.№ 2787 от 05.08.2022 г. съдебен акт, съставът на ВКС приема, че и да е била налице неяснота по смисъла на чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 260, т. 2 и т. 4 ГПК, последната е отстранена с молба вх.№ 918 от 02.03.2023 г. - в смисъл, че предмет на обжалване е Определение № 234 от 28.04.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян. Определение № 234 от 28.04.2022 г. е постановено в производство за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Предвид характера му, по отношение на неговата обжалваемост приложение намира специалната разпоредба на чл. 247, ал. 4 ГПК, съгласно която съдебният акт за поправката може да се обжалва по реда, по който може да се обжалва и поправения акт. По приложението на така установеното специално правило, в теорията и практиката се приема, че когато поправеният акт е необжалваем, необжалваем е и актът за поправката (Решение № 1062 от 29.06.1984 г. по гр.д.№ 362/1984 г. на ВС, І г.о.; „Българско гражданскопроцесуално право“, девето издание, стр. 513). Това становище се обосновава с характера на акта за поправката, който е несамостоятелен и предназначението му е да се прояви в правния мир действието на основния, поправения акт. Спорът относно обжалваемостта на поправения акт (Определение № 159 от 16.03.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. на ОС – Смолян) е разрешен с Определение № 50249 от 31.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 3289/2022 г. на ВКС, І г.о., съгласно което Определение № 159 от 16.03.2022 г. не подлежи на обжалване. Необжалваемостта на поправения акт предопределя необжалваемост и на акта за поправката, което от своя страна овластява съда, администриращ жалбата срещу акта за поправката с правомощието да я върне. Становището на жалбоподателя, че Определение № 234 от 28.04.2022 г. не поправя, а допълва Определение № 159 от 16.03.2022 г., не кореспондира с данните по делото. Сезиран с подадената от Х. К. Б. и А. К. Б. частна жалба срещу Определение № 30 от 14.01.2022 г. по гр.д.№ 761/2014 г. на РС – Смолян, въззивният ОС – Смолян е дължал произнасяне по въпроса дали са осъществени предпоставките за приложението на чл. 233 ГПК по отношение на посочените лица. В зависимост от становището си по този процесуално-правен въпрос, въззивният съд е разполагал с правомощието да потвърди или отмени акта на първата инстанция. Становището, че отсъстват валидни волеизявления за отказ от исковете от страна на Х. К. Б. и А. К. Б. е изразено ясно и обосновава постановеното отменяване на прекратителното определение на районния съд и връщането на делото за продължаване на съдопроизводството по исковете на тези двама ищци. Постановеният с Определение № 234 от 28.04.2022 г. диспозитив не дава отговор на друго искане, заявено с частната жалба на Х. К. Б. и А. К. Б., поради което няма характер на акт по чл. 250 ГПК. Дори да не бе постановен такъв диспозитив, първата инстанция не би могла да има друго процесуално поведение, освен да изпълни разпореденото от въззивната инстанция (и имплицитно включващо отхвърляне на исканията по чл. 233 ГПК) продължаване на съдопроизводството по исковете на Х. К. Б. и А. К. Б.. В този смисъл Определение № 234 от 28.04.2022 г. само обективира друга формулировка на вече формираната и изявена правораздавателна воля, в който смисъл на първо място изобщо е било ненужно да бъде допускана поправка (както е прието и в мотивите на Определение № 50005 от 06.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 3289/2022 г. на ВКС, І г.о. в отговор на молба по чл. 250 ГПК), а на следващо място – не представлява произнасяне на основание, различно от това по чл. 247 ГПК с произтичащата от чл. 247, ал. 4 ГПК необжалваемост в разглеждания случай. По изложените съображения следва да бъде потвърдено обжалваното Разпореждане № 156 от 13.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 81/2022 г. по описа на Окръжен съд – Смолян. Предвид изхода от настоящото произнасяне, жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалбата разноските, направени за защитата им пред ВКС, които възлизат на сумата 800 лв. съгласно ДПЗС № 20690 от 05.06.2023 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение