Определение № 1558 от 11.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 784/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5855 от 03.04.2024г. на „Автостъкла“ ООД, чрез управителя В. Ц. Д., срещу определение № 462 от 28.02.2024г. по т.д. № 2664/2022г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия. С определението е прекратено производството по делото поради това, че не са били отстранени нередовности на исковата молба на дружеството с предявени искове за прогласяване на нищожност, евентуално отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ЗМТА на решения на арбитражния съд при Сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“. В указания срок не е било представено пълномощно на адв. Д. К. за учредена представителна власт от двамата управители (В. Ц. Д. и М. Ф. Й.), представляващи дружеството заедно; М. Ф. Й. не е потвърдила извършените от адвоката действия по подаване на исковата молба, нито я е подписала лично или чрез друг упълномощен представител; не е била посочена цена на исковете и представен документ за платена държавна такса от 4%. Оплакванията на жалбоподателя са за незаконосъобразност на определението основно по съображения, че отношенията между управителите са влошени и за дружеството няма друга възможност да организира защитата си по предявената искова молба. Налице са „изключителни обстоятелства“, които налагат да се приеме, че управителят Д. може да представлява дружеството самостоятелно въпреки вписаното в търговския регистър съвместно представителство. За самата Д. е невъзможно да внесе определената държавна такса. Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания по чл. 292 от ГПК за спиране на частното производство до произнасянето на ОСГТК на ВКС по междувременно образуваното на 03.06.2024г. тълкувателно дело № 1/2024г. по описа на ВКС – Гражданска и Търговска колегия. По това дело е поставен въпросът: „Какви са правомощията на съда, когато в учредителния акт е предвидено, че двамата управители представляват дружеството само заедно и единият управител предприеме правни действия от името на дружеството срещу трето лице с твърдение за защита на значим интерес на дружеството, а другият управител не дава съгласие за това“. Отговорът на въпроса е от значение за преценката дали, с оглед изложените в исковата молба на „Автостъкла“ ООД обстоятелства, дружеството е могло да бъде представлявано единствено от управителя В. Ц. Д., при което даване на указания по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК в посочения от предходния съдебен състав на ВКС смисъл не са били необходими, съответно не е имало основание за прекратяване на образуваното исково производство. Воден от горното съдът