Определение № 9388 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал.1,т. 1 АПК във връзка с чл. 156, ал. 1 ДОПК. Образувано е по частна жалба на „Алекс – БГ“ ЕООД – гр. София, чрез процесуалния си представител адв. В. Манолска срещу определение № 20692/26.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4645/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р – 22221422007901 – 091 – 001/11.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 951/30.07.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за данъчни периоди на 2021 г. и 2022 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при прекомерен формализъм, ограничаващ правото на правосъдие на данъчнозадълженото лице – чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България. Твърди се от частния жалбоподател, че в уточняващата молба на дружеството от 22.05.2026 г. е допусната терминологична и техническа неточност, но счита, че това не може да послужи като преграда пред правосъдието, тъй като в петитума на първоначалната жалба изрично е формулирано искането, а то е: Да се отмени потвърдения с процесното решение ревизионен акт. Налице е и позоваване на трайната съдебна практика на ВАС по адм. дела № 2321/2021 г., № 9204/2020 г. и № 10403/2019 г. В тази връзка се твърди от жалбоподателя, че административният съд е бил длъжен служебно да квалифицира предмета на делото съобразно изложението в жалбата и подробните доводи по съществото на спора, а не да прекратява делото. Заявява се от жалбоподателя, че оспорването е насочено единствено срещу тези части на РА, с които реално са определени допълнителни данъчни задължения и лихви за внасяне. Уточнява се също, че евентуалната липса на интерес от три от периодите не може да бъде основание за прекратяване на производството по отношение на целия РА в неговата потвърдена част. Иска се отмяна на обжалваното определение и делото да се върне с указания за разглеждане на жалбата по същество срещу посочения по – горе РА в потвърдената част с решението на директора на дирекция „ОДОП“ – София. Ответникът по частната жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП не е депозирал писмено възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на „Алекс – БГ“ ЕООД срещу цитирания по – горе РА, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят изрично е посочил, че обжалва решението на директора на дирекция „ОДОП“ – София, а не РА. Според съда решението при административното обжалване не подлежи на съдебно обжалване, като това изрично било посочено и от решаващия орган, но жалбоподателят не посочва, че обжалва РА. Решението на решаващия орган съдът е приел, че не подлежи на оспорване, поради което липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, тъй като се оспорвал акт, който не подлежи на обжалване. С тези мотиви съдът е приел, че първоинстанционната жалба е процесуално недопустима и я оставил без разглеждане. Обжалваното определение е неправилно постановено. Наистина е посочено от жалбоподателя в първоинстанционната жалба, че тя е насочена срещу решение № 951/30.07.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, но в цялата жалба се сочат оплаквания за незаконосъобразност на РА с твърдения, че са налице вътреобщностни доставки и че ревизираното дружеството е изпълнило задълженията си и е изискало и представило документи от своите контрагенти и превозвачи, като в тази връзка е цитирана практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Развити са и съображения за материалноправните предпоставки за признаване на тези доставки като извършени. В частта за данъчния кредит, в жалбата също са изложени конкретни основания за признаването му и отново е цитирана съдебна практика на СЕС и на СЕС. От изложението в първоинстанционната жалба категорично се установява, че се съдържат възражения с конкретика срещу РА, независимо, че в началото на жалбата е посочено решението на решаващия по смисъла на чл.152, ал. 2 ДОПК орган. Разпоредбата на чл. 156, ал.1 ДОПК изрично посочва, че РА в частта, в която не е отменен от решаващия орган може да се обжалва чрез решаващия орган до съответния административен съд. След като в обстоятелствената част на първоинстанционната жалба изрично са изложени оплаквания срещу РА с твърдения и обосновка за неговата незаконосъобразност, неправилно съдът е приел, че с жалбата се обжалва решението на решаващия орган, а не РА. Правилно се твърди от жалбоподателя, че съдът е подходил формално, поради което не е следвало да оставя жалбата без движение, а да се произнесе по съществото на спора, с който е бил сезиран. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че макар първоначално неточно жалбоподателят е формулирал петитума на жалбата си, то от обстоятелствената й част съдът е следвало да направи извод, че се обжалва РА в потвърдената при административното обжалване част, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима и я оставил без разглеждане. Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, приложим по силата на чл. 236 АПК следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на жалбата на „Алекс – БГ“ ЕООД срещу посочения по – горе РА по същество. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение