Определение № 108 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 59/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 29.07.2011 г. по ч.гр.д. № 14791/2010, с което е потвърдено определението на Софийския районен съд от 02.07.2010 г. по гр.д. № 46961/2009, с което е оставено без уважение искане за спиране на изпълнението. Недоволна от определението е касаторката М. М. К., представлявана от адв. О. П. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността изпълнителното производство да бъде спряно след като изпълнението е осъществено, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Л. С. Б., представлявана от адв. С. М. от САК я оспорва, като счита, че правен въпрос не ясно формулиран, а обжалваното определение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството по искането за спиране на изпълнението, намира че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че принудителното изпълнение не подлежи на спиране, след като е проведено. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че на спиране подлежи висящо изпълнително производство. След като изпълнението е проведено, страната може да обжалва извършеното изпълнително действие. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение