Определение № 243 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1255/2020 г.

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от „Първа инвестиционна банка„АД, за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение № 1477/07.07.2020 г. по т.д.№ 4674/2019 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1043/07.05.2019 г. по т.д.№ 2820/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на „Кента – Омуртаг„ АД, на основание чл. 57 ал.1 ЗПУПС, сумата от 184 151,70 лева, ведно със законна лихва върху същата от 03.10.2017 г. до изплащането й, както и 36 130,16 лева – лихва за забава върху тази сума, за периода 28.10.2015 г. – 02.10.2017 г.. Дължимата, съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС, парична гаранция, съизмерима с присъдените суми от главница и мораторна лихва, е в размер на 220 281,86 лева. Същата е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 29.07.2020 година. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение,подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр.второ ГПК. Касационната жалба е подадена / вх. № 71827 от 29.07.2020 год. / в преклузивния срок по чл.283 ГПК, считано от датата на постановяване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение