Определение № 80 от 10.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 123/2026 г.
ВКСIII наказателно отделение10.02.2026 г.докладчик Даниел Луков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 655 от 17.12.2025г. по ВНЧХД № 598/25г. по описа на Окръжен съд – София, с което съдия от въззивния съд е върнал касационната жалба на жалбоподателя против въззивно решение № 171/10.11.25г., постановено по същото дело. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на Р. С.-частен тъжител по делото, срещу разпореждане № 655 от 17.12.2025г. по ВНЧХД № 598/25г. по описа на Окръжен съд – София, с което е върната касационната жалба на жалбоподателя против въззивно решение № 171/10.11.25г., постановено по същото дело. В частната жалба се изтъкват съображения, че жалбоподателят има право на защита, както и относно допустимостта на същата. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: С присъда № 23 от 20.05.24г., постановена по нчхд № 315/23г., Районен съд – Самоков е признал подсъдимия И. Б. за невиновен в извършване на две престъпления по чл. 146 и чл. 147 от НК. Съдът се е произнесъл по гражданските искове и по разноските по делото. По жалби на частната тъжителка С. и от нейния повереник било образувано ВНЧХД № 598/25г. по описа на Окръжен съд – София, като с въззивно решение по делото постановената първоинстанционна присъда на Районен съд – Самоков била изцяло потвърдена. На 25.11.25г. тъжителката депозирала касационна жалба срещу решението, която била върната като недопустима с атакуваното понастоящем разпореждане на окръжен съдия при ОС - София от 17.12.2025г. Жалбата срещу това разпореждане е неоснователна. Обжалваният с върнатата касационна жалба съдебен акт е въззивно решение на окръжен съд, постановено от него като въззивна инстанция по дело от частен характер, с което са утвърдени фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и присъдата е била изцяло потвърдена. Известно е, че съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен онези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Следователно, потвърдителните и изменителните решения, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция са изключени от обхвата на касационната проверка. Всички тези принципни положения са съобразени от контролирания съд, а логична последица от това е законосъобразността на разпореждането за връщане на касационната жалба срещу постановения въззивен съдебен акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение