Решение № 7724 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 898/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 203 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. М., действащ чрез баща си А. Г. М., срещу решение № 41123/09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8267/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният срещу Столична община иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменен мълчалив отказ на кмета на Столична община да се произнесе по искане за дерегистрация на лица по реда на чл. 99б ЗГР. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на Закона за гражданската регистрация относно допустимия брой регистрирани лица в жилището, както и че неправилно е приел, че адресната регистрация няма отношение към възможността имотът да бъде отдаван под наем. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства. Поддържа се още, че е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения мълчалив отказ и претърпените имуществени и неимуществени вреди, поради което се иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответникът – Столична община, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационно прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила съдебно решение е отменен мълчалив отказ на кмета на Столична община по заявление на ищеца за дерегистрация на адресно регистрирани лица в притежавания от него имот. Приел е за установени твърденията относно собствеността върху имота, извършените административни действия, постановената впоследствие заповед за дерегистрация, както и събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-оценителната експертиза относно пазарния наем на жилището. От правна страна съдът е приел, че макар първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – наличие на отменен незаконосъобразен административен акт – да е осъществена, липсват останалите елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата. Приел е, че не е доказано настъпването на претендираните имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от отменения мълчалив отказ, тъй като не е установено, че именно този отказ е възпрепятствал отдаването под наем на имота. Приел е още, че не е доказана причинна връзка между отказа и твърдените неимуществени вреди, както и че значителна част от изложените от ищеца обстоятелства са свързани с действия на други административни органи и не произтичат от отменения административен акт. Поради това е отхвърлил предявените искове. Решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на първоинстанционния съд съответстват на събраните доказателства и на приложимия материален закон. Правилно административният съд е приел, че в случая е налице единствено първата предпоставка за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт –мълчалив отказ да се произнесе по молба на ищеца от 31.03.2023г. за дерегистрация по чл.99б от ЗГР на наематели в собствения му апартамент. Това обстоятелство само по себе си обаче не поражда право на обезщетение, доколкото законът изисква кумулативното наличие и на реално настъпили вреди, както и на пряка причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразния административен акт. Неоснователни са възраженията на касатора относно имуществените вреди. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обхваща само вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност. При претенция за пропуснати ползи следва да бъде установено по несъмнен начин, че увеличаването на имуществото би настъпило със сигурност, ако не беше незаконосъобразният административен акт – постоянна практика на съдилищата - Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2021 г. на ВКС. По делото липсват доказателства, че именно отмененият мълчалив отказ е представлявал единствената и непосредствена пречка за отдаване на процесния имот под наем. Както правилно е приел първоинстанционният съд, адресната регистрация на бъдещите наематели не е елемент от възникването или действителността на наемното правоотношение. Законът не поставя валидността на договора за наем в зависимост от извършването на адресна регистрация, а регистрацията се извършва по инициатива на самите лица при наличието на предвидените в закона предпоставки. Следователно не може автоматично да се приеме, че неизвършената дерегистрация е довела до невъзможност имотът да бъде отдаван под наем и до реализиране на претендираните пропуснати ползи. Неоснователни са и доводите, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на Закона за гражданската регистрация относно допустимия брой адресно регистрирани лица. Независимо от възраженията в касационната жалба относно начина на определяне на жилищната площ и максимално допустимия брой лица, тези съображения не променят крайния правен извод по спора, тъй като липсата на доказана причинно-следствена връзка между отменения административен акт и претендираните вреди е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Правилни са и изводите относно претендираните неимуществени вреди. Свидетелските показания сочат, че ищецът е преживял притеснения във връзка със създалата се ситуация, но не установяват по несъмнен начин именно отмененият мълчалив отказ да е непосредствената причина за твърдените здравословни и психически последици. Не са представени медицински доказателства, които да установяват наличието на увреждания, намиращи се в пряка причинна връзка с незаконосъобразния административен акт. Освен това част от твърдените негативни преживявания произтичат от извършени проверки и действия на други държавни органи, които не са предмет на настоящото производство и не могат да обусловят отговорността на ответника по настоящия иск. Настоящият съдебен състав споделя и извода на първоинстанционния съд, че не е установена пряка причинно-следствена връзка между отменения мълчалив отказ и всички претендирани вреди. При липсата на този задължителен елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отговорността на ответника не може да бъде ангажирана. Касационните възражения по същество представляват несъгласие с извършената от първоинстанционния съд доказателствена преценка, без да сочат конкретни нарушения при формиране на вътрешното му убеждение или неправилно приложение на закона. Решението съдържа подробни мотиви относно всички релевантни факти и възражения на страните и настоящият състав ги споделя изцяло, поради което не намира основание за тяхното преповтаряне /чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК/. С оглед изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,