Определение № 11168 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от министъра на правосъдието, чрез юрисконсулт В. Христов, против определение № 719/04.06.2024 г., постановено по адм. дело 515/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, в частта, с която Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Н. Т. разноски по делото в размер на 460 лева. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната част от определението, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Н. Т., не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по жалба на Н. Т., гражданка на Република Турция, против мълчалив отказ на министъра на правосъдието за произнасяне по преписка № 18569/28.09.2023 г., образувана във връзка с подадена молба за възстановяване на българско гражданство по произход. Административният съд посочил, че жалбата е депозирана в съда на 25.04.2024 г., а на 28.05.2024 г. Министърът на правосъдието е направил предложение по чл. 34 ЗБГ по молбата за възстановяване на българско гражданство с вх. № 18569/28.09.2023 г. С определение № 719/04.06.2024 г., постановено по адм. дело 515/2024 г. по описа на Административен съд – София-област е оставена без разглеждане жалбата на Н. Т., гражданка на Република Турция, против мълчалив отказ на министъра на правосъдието за произнасяне по преписка № 18569/28.09.2023 г. и производството по делото е прекратено, като с оспорената в настоящото производство част Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Н. Т. разноски по делото в размер на 460 лева. За да присъди претендираните разноски административният съд посочил, че към датата на депозирането на жалбата на Н. Т., гражданка на Република Турция, пред АССО – 25.04.2024 г., безспорно не е налице произнасяне на министъра на правосъдието по реда на чл. 35 ЗБГ по преписка № 18569/28.09.2023 г. относно подадената молба за възстановяване на българско гражданство по произход. В хода на производството, обаче, органът се е произнесъл с благоприятен за Н. Т. акт, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено. Първоинстанционният съд приел, че процесният случай се приравнява на оттегляне на акта от издателя му, поради което страната има право на разноски. Така в полза на Н. Т. са присъдени 460 лева, от претендираните от нея 1010 лева. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, съставляващи в случая адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса, които следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор. В конкретния случай от представените по делото доказателства безспорно се установява, че на 28.05.2024 г. Министърът на правосъдието е направил предложение по чл. 34 ЗБГ по молбата за възстановяване на българско гражданство с № 18569/28.09.2023 г., но това е станало след подаването на жалбата на Н. Т., гражданка на Република Турция, до АССО против формирания мълчалив отказ на министъра на правосъдието за произнасяне по преписка № 18569/28.09.2023 г. Това действие може да се приравни и на хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК, когато жалбоподателят има право на разноски при прекратяване на делото, поради оттегляне на оспорения от него административен акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че изводът на АССО за наличие на предпоставките за възлагане на съдебно-деловодните разноски в тежест на Министерство на правосъдието е законосъобразен. Правилна е преценката на съда по същество, че административният орган е дал повод за завеждане на делото и по аргумент на чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл.144 АПК следва да заплати направените от жалбоподателя разноски. По тези съображения, частната жалба на министъра на правосъдието следва да се отхвърли като неоснователна, а обжалваната част от определението, като правилна, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение