Определение № 67 от 16.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4669/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Е. Р. К. и Р. А. Ч. чрез техния пълномощник адв. А. И. за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна Н. Й. Б. е изразила становище, че молбата е неоснователна, поради това, че молителите не са доказали плащането на адвокатско възнаграждение, тъй като в представеното по делото пълномощно и договор за правна помощ не е посочен начина на плащане - в брой или по банков път. На следващо място поддържа, че постановеното по делото решение е в противоречие с практиката на ВКС, поради което с присъждането на разноски от ВКС допълнително ще бъдат увредени неговите интереси. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С решение № 96 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 4696/2014 г. на ВКС, І г.о., е потвърдено решение № 980 от 21.05.2014 г. по гр.д. № 3995/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е било потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 28.06.2013 г. по гр.д. № 17159/2011 г., поправено с решение от 24.07.2013 г., с което е уважен предявеният от Е. Р. К. и Р. А. Ч. против Н. Й. Б. отрицателен установителен иск за собственост, като е прието за установено в отношенията между страните, че Н. Йорданов Б. не е собственик на следния недвижим имот: 12 945/20595 ид. части от апартамент № 31 с площ 153.25 кв.м, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. ”В”, ет.6 и 7, състоящ се от четири помещения, кухня, две бани- клозет, две предверия и два балкона. С отговора на касационната жалба ответниците в касационното производство Е. К. и Р. Ч. са направили искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, по което съдът е пропуснал да се произнесе с решението. Към отговора на касационната жалба е приложено пълномощно, с което молителите са упълномощили адв. А. И. с правото да ги представлява пред ВКС в производството по обжалване на въззивното решение по гр.д. № 3995/2013 г. на Софийския апелативен съд. В същото е вписано, че то съставлява и договор за правна помощ с адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв., платени изцяло към момента на подписването му, и има силата на разписка за извършеното плащане. При тези данни настоящият състав намира за неоснователно възражението на Н. Б. за недоказаност на факта на извършеното плащане. Съгласно разяснението, дадено с т. 1 на ТР № 6/ от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено - със съответните удостоверителни банкови документи, обективиращи плащането. Когато възнаграждението е платено в брой, това се отразява в договора за правна помощ, който има характер на разписка, с която се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е платено. След като в договора за правна помощ не е уговорено дължимото адвокатско възнаграждение да бъде заплатено по банков път, нито с оглед неговия размер плащането е следвало да се извърши задължително чрез превод или внасяне по платежна сметка / чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой/, непосочването изрично на вида на плащане следва да се счита за установяване на договореност между страните, че адвокатското възнаграждение е платимо в брой и вписването, че същото е заплатено, доказва реалното извършване на разноските. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молбата за допълване на решение е основателна и следва да бъде уважена, като Н. Й. Б. следва да бъде осъден да заплати на Е. Р. К. и Р. А. Ч. направените от тях разноски за касационната инстанция в размер на 2 300 лв. Водим от гореизложеното съдът