Решение № 12961 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2015 г.

Решение № 12961 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП против решение № 1505/21.07.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 3256 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261300614/08.07.2013 г., издаден от Н. А.. Ангелова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 1037/04.10.2013 г. на Директор на Д ОДОП - П., за установени задължения за ДДС, за периода 15.04.2007 г. - 31.07.2009 г., в размер на 19 956.47 лв. и лихви - 10 754.62 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 843.75 лв. и лихви 499.91 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 787.77 лв. и лихва - 347.93 лв., както и ЗО за самоосигуряващото се лице за 2007 г. и 2008 г. в размер на 457.61 лв. и лихви - 242.27 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при преценка на събраните по делото доказателства съдът е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, не е преценил доказателствената сила на спорните фактури. Намира за необосновани изводите на съда относно липсата на реални доставки и съответно неналичие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Според касатора в някои от процесните фактури има подпис на получателя, но това е без значение за резултата по делото с оглед нормата на чл. 7, ал. 1 ЗСч. и на чл. 114 ЗДДС. Касаторът моли за уважаване на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и разноски за вещо лице в размер на 295 лв. Ответникът - ЕТ "Нанси - С. К.", редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ЕТ, в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" П.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд П. е отменил Ревизионен акт /РА/ № 261300614/08.07.2013 г., издаден от Н. А.. Ангелова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 1037/04.10.2013 г. на Директор на Д ОДОП - П., за установени задължения за ДДС, за периода 15.04.2007 г. - 31.07.2009 г., в размер на 19 956.47 лв. и лихви - 10 754.62 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 843.75 лв. и лихви 499.91 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 787.77 лв. и лихва - 347.93 лв., както и ЗО за самоосигуряващото се лице за 2007 г. и 2008 г. в размер на 457.61 лв. и лихви - 242.27 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Според съда незаконосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, защото е не е доказано наличието на обстоятелството по т. 2 - установени данни за укрити приходи. Съдът подробно в мотивите си е анализирал приложените доказателства в административната преписка и тези приети в съдебното производство, заключенията на ССЕ и СГЕ, както и показанията на свидетеля Димов. Приел е за недоказано твърдението на приходната администрация, че през ревизираните данъчни периоди ЕТ не е отразил в счетоводството си покупките на различни количества цигари и хранителни стоки от доставчиците "Касика" ЕООД, "Д. Х." АД, "В." ЕООД, "Пемир" ООД, ЕТ "В. В.". Според решаващия съд доставките по спорните фактури не са реално осъществени, тъй като липсват доказателства относно приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от ревизираното лице. При недоказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, не е налице предпоставка за провеждане на ревизията по особения ред, както и за определяне на задължения по ДДС, чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗЗО. В допълнение относно задълженията за ЗОВ е приел, че нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, в сила е от 15.02.2011 г., поради което незаконосъобразно с РА са начислени ЗО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. и 2008 г. в размер на 457.61 лв. и лихви - 242.27 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията на касатора са свързани с изводите на съда за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Касика" ЕООД, "Д. Х." АД, "В." ЕООД, "Пемир" ООД и ЕТ "В. В.", съответно за липса на основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 ДОПК. Възраженията са неоснователни. Страните не спорят, че ЕТ "Нанси - С. К." е с основна дейност - търговия на дребно в магазин за хранителни стоки и питейно заведение в с. К.. За доходите от тази дейност РЛ се е облагало с окончателен годишен патентен данък за ревизираните периоди. Регистрирани били две фискални устройства в двата търговски обекта, на 29.03.2012 г. Извършени са насрещни проверки на "Касика" ЕООД, "Д. Х." АД, "В." ЕООД, "Пемир" ООД и ЕТ "В. В.", при които са установени, че някои от издадените фактури от тези лица, подробно описани в РД, не са намерили отражение в счетоводните регистри на ЕТ "Н.-С.. Колева", поради което ревизиращият орган е приел, че са налице данни за укрити приходи. Тези констатации са дали повод за прилагане на редът по чл. 122 ДОПК вр. със ЗДДС за периодите от 15.04.2007 г. - 31.07.2009 г., чл. 48 от ЗДДФЛ - 2007 г. и 2008 г. и ЗО за 2007 г. и 2008 г. Съдът е възприел описаната фактическа обстановка по спора, и се е аргументирал с опровергаване на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. За да приеме за верни констатациите на приходните органи, съдът е длъжен да извърши задълбочена проверка дали са установени по категоричен начин цитираните в РА предпоставки, в случая тези по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и дали е установено по категоричен начин, реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на фактури, от които само 16 (издадени от ЕТ "В. В.") са подписани от С. К., като останалите не са подписани от нея или от други служители на трудови договори, не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. Липсата на друга търговска документация за приемо-предаване, място на товарене и разтоварване, индивидуализиране на лицата за предал и приел, данни за извършен превоз на доставките до обекта на ревизираното лице на датите на издаване на процесните фактури от отделните доставчици, води до извод, че фактурите не удостоверяват по безспорен начин правото на фактическо разпореждане във връзка с доставките на стоките - хранителни стоки и цигари. Констатацията на органа по приходите за реалност на доставките, са изградени само въз основа извършена проверка в базата данни за декларирани фактури в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби и не се подкрепят от никакви други доказателства освен обясненията на доставчиците. В търговската практика възникват хипотези, при които стоките са реализирани на други лица, независимо че се придава вид за продажбата на стоките, в случая на едноличния търговец. Поради това за основателни са приети от първоинстанционния съд възраженията на ЕТ, че приходните органи, не са доказали реалността на доставките. В случая липсва основание да се приеме, че стоките по процесните фактури са получени от ревизираното лице, а още по-малко да се счита, че тези стоки са реализирани от него с търговска надценка, при което е достигнат оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, така че след 14.09.2007 г. да се осъществяват облагаеми по реда на ЗДДС продажби - с включен ДДС. С. като не е установено наличието на извършени сделки от доставчиците в полза на РЛ и не може да се приеме наличието на укрити доходи от продажби на съответните стоки за посочените данъчни периоди, то незаконосъобразно с РА е извършено начисляване на ДДС в размер на 19 939,96 лв., ведно с прилежащите лихви - 10 268,04 лв. По изложените съображения се явява правилен изводът на административния съд, че не е налице основание за преминаване към облагане по общия ред по смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗДДФЛ. Оборена е презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА. Незаконосъобразно с РА за 2007 г. и 2008 г. е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ, ведно със съответните лихви. Първоинстанционният съд правилно е отменил РА в частта, в която на ревизираното лице са определени задължения за ЗОВ за периода 2007 г. и 2008 г. Мотивите на административния съд в тази насока се споделят и от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а от ДОПК препраща към тази на чл. 122, ал. 2, която е материално правна, доколкото е посветена на начин на определяне на данъчната основа по обсъждания специален процесуален ред, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. по описа на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд. Решението не страда от пороците релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Такива не са претендирани и ответника. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение