Решение № 17173 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2019 г.

Решение № 17173 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 676/26.03.2019 г. по адм. д. № 1764/2017 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № Р-16001616003053-091-001/27.03.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение общо 10 000 лв. за двете инстанции и 384,40 лв. държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касаторът е подал и частна жалба против определение № 776/12.04.2019 г. по същото дело, с което АС - Пловдив е изменил решението в частта на разноските, като е осъдил ответника да заплати сумата от 3 420 лв. разноски по делото на Г. Мавров, които включват 920 лв разноски за превод на документи. Моли определението да бъде отменено, като постановено в нарушение на чл. 55, ал. 1 от ДОПК. Ответникът по касационната жалба Г. Мавров с ЕТ "Г. Мавров" по съображения в писмени бележки моли решението и определението за изменение на решението в частта на разноските като правилни да бъдат оставени в сила и да му бъдат присъдени разноски за касационна инстанция. Оспорва като прекомерна претендираната сума за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба и частната жалба са допустима и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16001616003053-091-001/27.03.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който на Г. Мавров с ЕТ "Г. Мавров" допълнително са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. 20 079,38 лв. с 1 846,70 лв. лихви и задължения за осигурителни вноски за 2015 г., както следва: вноски за ДОО - 3348,48 лв. с 307,96 лв. лихви; вноски за ЗО - 2092,80 лв. със 192,48 лв. лихви и вноски за ДЗПО-УПФ - 1308,00 лв. със 120,30 лв. лихви, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Обосновано е определен основният спор по делото относно размера на началното салдо към 1.01.2015 г. От правилно възприетата фактическа обстановка съдът е направил правилен извод за незаконосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице за 2015 г. в РА. Правилен е изводът на съда, че разпитаните по делото свидетели Н. Мавров, С. Маврова и Д. Маврова са от кръга на лицата по чл. 172 от ГПК, поради което показанията им следва да се преценят с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Свидетелските показания се потвърждават от приложените декларации за данъците в САЩ на фирмата на ревизираното лице и неговите лични данъци, от заключенията на двете счетоводни експертизи, неоспорени от касатора, в които е направен паричен поток на приходи и разходи на ревизираното лице за периода 2010 г., когато се е върнал страната и е получил пренесените от свидетелите негови средства от доходите на фирмата му в САЩ, до 1.01.2015 г., при което е установено начално салдо към 1.01.2015 г. 240 857, 40 лв. Страните не са спорили по размера на приходите и разходите през 2015 г. Предвид заключенията на счетоводните експертизи съдът е приел, че приходите на ревизираното лице през 2015 г. превишават разходите с 41 178,51 лв., поради което не са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК за определяне на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ с лихви, както и за определяне на приетите в РА задължителни осигуровки с лихви за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. Касаторът поддържа, че при проведената проверка за установяване на факти и обстоятелства, присъединена към ревизионното производство, Мавров е декларирал налични към 1.01.2015 г. 3500 лв., която сума е приета в РА за начално салдо за 2015 г. Видно от л. 1663, том 6 от делото, в отговор на искане за представяне на документи от 7.04.2016 г. по време на проверката Мавров е представил опис на приложени документи – декларации за лични и фирмени данъци, подадени в САЩ и е дал обяснения, че вноските в касата и банковите сметки на едноличния търговец са правени от лични спестявания. При тези противоречиви изявления на ревизираното лице, органите по приходите необосновано са приели за начално салдо към 1.01.2015 г. 3500 лв. В съдебното производство са представени преводи на декларациите за данъци, подадени от Мавров във САЩ, по данните от които и предвид показанията на свидетелите вещото лице е направило паричните потоци от 2010 г. до 2015 г. включително, като дава заключение за превишение на приходите над разходите за 2015 г. с 41 178,51 лв., възприето от съда като обосновано и добросъвестно. Неоснователен е доводът за недопустимо обсъждане от съда на мотивите в решение № 13944/14.11.2018 г. по адм. дело № 7640/2018 г. на Върховния административен съд, постановено по жалба на Д. Маврова /съпруга на Г. Мавров/ по първоинстанционното решение на АС – Пловдив, постановено по жалба на Маврова против РА № Р-1600161003054-091-001/27.03.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и осигуровки на Маврова за 2015 г. Двамата съпрузи имат различни парични потоци през 2015 г., но в двете производства са разглеждани общи факти относно пренесените от свидетелите средства на семейство Маврови от САЩ и предоставянето им на Маврови в началото на 2010 г. след завръщането им в страната. Мотивите на цитираното съдебно решение на Върховния административен съд, в които са разгледани тези общи факти, в съдебния процес относно данъчните задължения на Мавров са доказателство наред с останалите доказателства в процеса за тези факти, поради което обсъждането им от съда е допустимо и правилно Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Основателен е доводът на касатора за неправилен отказ на съда да приложи чл. 161, ал. 3 от ДОПК като възложи разноските на жалбоподателя. В чл. 161, ал. 3 от ДОПК няма изискване в искането за приложение на цитираната разпоредба да се посочват представените в съдебното производство доказателства. В производството пред съда са представени за пръв път преводи на данъчните декларации, подадени от Мавров във САЩ, по които вещото лице е изчислило паричните потоци. Неправилно съдът е присъдил разноски на жалбоподателя 2500 лв. Решението в тази част следва да бъде отменено. Предвид резултата по делото и на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК следва да се отмени и определението по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,