Определение № 330 от 08.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3377/2013 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 3151 от 31.ІІІ.2014 г. на пловдивското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив, с която този търговец претендира да бъде допълнено постановеното в извънинстанционно пр-во по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 231 от 24 март 2014 г. по настоящето дело с присъждане на разноски в размер на сумата от 3 500 лв., представляваща платен хонорар за един негов адвокат по изготвянето на отговор по молба за отмяна на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответното по това искане [фирма]-гр. Пловдив писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността му, позовавайки се на постановката по т. 4 на тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №, с която е било разяснено със задължителна за съдилищата в Републиката сила, че в хипотезата на отменен по реда на чл. 303 ГПК съдебен акт, разноските следва да бъдат присъдени от съда, разрешаващ спора по същество. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна ответна страна в приключилото извънинстанционно производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК настоящата молба на пловдивското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Следователно произнасяне по отговорността на страните за разноски се дължи и при приключване на извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения. С постановеното в извънинстанционното пр-во по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 231/24.ІІІ.2014 г. по настоящето дело е била оставена без уважение молбата на [фирма]-гр. Пловдив с вх. № 19066/3.VІІ.2013 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 138 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ХХ-и с-в, от 17.VІІ.2012 г. по т. д. № 544/2012 г. Следователно в процесния случай не е налице хипотезата по т. 4 на тълк. решение № 6 от 6.ХІ.2012 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., предпоставяща противоположния резултат: че молбата за отмяна е уважена. Следователно произнасяне по отговорността на страните за разноски на плоскостта на разрешението по чл. 78, ал. 3 ГПК се дължи от настоящия състав на ВКС. Констатира се, че във финалната част от своя писмен отговор с вх. № 23276/16.VІІІ.2013 г. по молбата за отмяна, ответното по нея [фирма]-гр. Пловдив е поискало присъждане на разноски, представляващи платен хонорар за един негов адвокат от АК-Пловдив /адв. Д. С. Д./, съгласно приложените пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Видно от последното писмено доказателство е, че сума в размер на 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева) е била изплатена „в брой” към датата на подаване на отговора по чл.306, ал. 3, изр. 3-то ГПК. Съгласно т. 1 от цитираното по-горе ТР на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ако плащането на възнаграждението (адвокатския хонорар) е станало в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение