Определение № 11932 от 05.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, против Определение № 2128 от 27.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1423/2023 г. на тричленен състав на Административен съд – Варна с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна, областният управител на Област Варна чрез процесуалния му представител ст. юрк. С. Василев по делото е депозирано писмено възражение с изложени в него съображения за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, против Заповед № РД-23-7706-78/07.06.2023 г. на областния управител на Област- Варна, изменена с негова Заповед № РД-23-7706-79/08.06.2023 г. С атакуваните заповеди областният управител на област – Варна е отменил своя заповед № РД-22-7706-81, поправена със заповед № РД-22-7706-84/08.07.2022 г. и е изпратил административната преписка по компетентност на кмета на Община Варна, който да се произнесе незабавно, но не по-късно от срока по чл. 57 от АПК, като създаде съобразена със закона и безопасна за всички участници в движението /пешеходци, велосипедисти и ППС/ организация на движението по Крайбрежна алея“ Капитан Георги Георгиев“, съставляваща дамба – бетонен път, изграден през периода 1981-1990г. с цел строителство на комплекс от брегозащитни съоръжения- буни с обхват от сп. „Почивка“ до „Рибарски плаж“ – от буна 101 до буна № 103, находящи се в гр. Варна. С отменените предходни две заповеди на областния управител държавните органи са задължени да окажат съдействие за опазване на 5 имота -държавна собственост, попадащи в обсега на крайбрежна алея „Капитан Георги Георгиев“, а именно: ПИ с идентификатори №№ 10135.2561.8; 10135.2536.190; 10135.2536.189;10135.2561.14 и 10135.23.61.19, органите на МВР са задължени да предприемат мерки за преустановяване движението на ППС в тези имоти до изграждането на пътно платно, тротоари и др., постановено е поставяне на забранителни знаци, контролно-пропускателни пунктове на Крайбрежна алея Контролираната в съдебното производство, приключило с обжалваното пред ВАС определение, Заповед № РД-23-7706-78/07.06.2023 г. на областния управител на Област- Варна, изменена с негова Заповед № РД-23-7706-79/08.06.2023 г., е мотивирана с довода, че бетонното покритие върху крайбрежната алея в посочените в предходните и настоящата заповед граници съгласно предвижданията на ОУП и приложените и действащи ПУП –ПРЗ на гр. Варна е предвидена за улица и като терен за транспортна инфраструктура, по съществото си представлява улица-част от градската улична мрежа, поради което управлението и стопанисването й е вменено в правомощията на кмета на община- Варна съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. С оглед гореизложеното областният управител, издавайки заповед № РД-22-7706-81, поправена със заповед № РД-22-7706-84/08.07.2022 г. не е бил законово оправомощен за това, доколкото не разполага с правомощията да регулира движението на ППС по Крайбрежната алея. Тези правомощия по закон са предоставени на кмета на община –Варна. За да постанови прекратителното си определение, съдът е приел, че жалбата е недопустима като предявена от лице, което няма правен интерес от оспорване актовете на областния управител. След като подробно е анализирал условията, обуславящи правото на жалба, както и законовите правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на областния управител по отношение управлението на имоти-публична държавна собственост, съдът е приел, че макар Държавата да е собственик на петте имота, посочени в оспорените заповеди, жалбоподателят няма правен интерес от оспорване. Според подателя на жалбата областният управител е допуснал петте имота- държавна собственост да се ползват не по предназначението им и по този начин е нарушил държавния и обществения интерес. Съдът е приел, че с оспорените заповеди не се променя статута на имотите, които безспорно са публична държавна собственост, а спорът относно предназначението и начинът им на ползване като брегоукрепителни съоръжения или като улица не е решен и не може да бъде решен с обжалваните заповеди. Освен това защитата правата на гражданите се осъществява от прокурор по силата на чл. 147, ал. 2 във връзка с чл. 16 от АПК, който единствен може да осъществява надзор за законност върху актовете на областния управител, като защитава обществения интерес чрез подаване на протест. Съдът е посочил и че с отмяната на актовете не може да бъде постигната и търсената от Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство защита, тъй като няма да настъпи благоприятна промяна за него. По силата на специалните закони управлението на имот- публична държавна собственост, мониторинга на свлачищните райони, абразионни и ерозионни процеси по Черноморското крайбрежие, като превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети, използването на имотите съобразно тяхното предназначение се осъществява от държавни органи, чиито правомощия произтичат от закона, а не от административни актове. Според съда жалбоподателят неправилно интерпретира правния си интерес като произтичащ от обстоятелството,че петте имота съставляват публична държавна собственост.Подобен правен интерес би бил налице за жалбоподателя, само ако се оспорват актове по ЗУТ, ЗКИР и др. Защитата на публична държавна собственост не може да бъде постигната посредством оспорване на заповеди на областния управител от вида на процесните, тъй като споровете относно правния статут на имотите, включително и държавните, не е предмет на образуваното пред административния съд производство. Обжалваното определение е правилно. Правилен е решаващият извод на АС- Варна за недопустимост на оспорването. Безспорно петте имота, описани както в отменените със заповедите, предмет на оспорване, предходни заповеди на областния управител, така и в самите обжалвани заповеди, съставляват публична държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.9 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ държавата упражнява правото си на собственост върху имотите и вещите – държавна собственост при условията и по реда на този закон независимо дали те са придобити от нея преди или след влизането му в сила. Според чл.14, ал.1 от ЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството може да управлява имоти- държавна собственост само ако същите изрично са му предоставени за управление от името на държавата с решение на Министерски съвет по чл.6 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/. Видно от представените по делото актове за държавна собственост /АДС/, петте имота не са предоставени за управление на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нещо повече – съгласно изрично вписване в АДС, същите са предоставени за управление на областния управител на област – Варна/ който би ги управлявал и без това изрично отбелязване, предвид императивната разпоредба на чл.18, ал.1 от ЗДС./ Обжалваните заповеди са издадени в управление на предоставените на областния управител имоти- публична държавна собственост, без тези имоти по силата на заповедите да се предоставят в ползване и управление на кмета на община – Варна. По аргумент от чл.12, ал.1 от ППЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството няма право от името на държавата да обжалва тези заповеди, тъй като по силата на закона същият няма право да управлява и да ползва имотите- техен предмет. Цитираните 5 недвижими имота са предоставени за управление на областния управител на област –Варна, а управлението върху имоти- държавна собственост включва правото на областния управител да ги владее, ползва и поддържа от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност. Съгласно изричната разпоредба на чл.66, ал.1 от ЗДС, доразвита в чл.102, ал.1 от ППЗДС, министърът на регионалното развитие и благоустройството извършва само методическо ръководство върху дейността на областните управители при изпълнение на техните правомощия по придобиването, управлението и разпореждането с имоти- държавна собственост, което обаче не включва възможността министърът да обжалва издадените от областните управители актове при упражняване на предоставеното му управление. Процесуалното правомощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл.31, ал.2 от ГПК да представлява държавата по граждански и търговски дела, които се отнасят до недвижими имоти- държавна собственост, не обуславя правен интерес за оспорване на административни актове на областния управител по управление на същите по реда на АПК. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АС-Варна правни доводи в обжалваното определение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК вр. чл.236 от АПК. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение