Определение № 315 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2016 г.

Постъпила е молба вх. № 11157/11.11.2016г. от П. Х. Н., с която е поискала да се допусне обезпечение по настоящето дело, чрез спиране изпълнението по изп. дело № 20148460400791 на ЧСИ О. М.. В молбата се поддържа, че изпълнението е предприето по въззивно решение от 05.01.2007г. по в. гр. дело № 2932/2000г. на Софийски градски съд (представено с молбата), с което на основание чл. 59 ЗЗД молителката е осъдена да заплати парични суми в посочени размери, представляващи обезщетение за лишаване от правото на ищците да ползват съсобственият им имот в [населено място], [улица], [жилищен адрес] за периода 01.10.1992г. - 16.10.1997г. Излагат се съображения, че осъдителното решение, чието спиране на изпълнението се иска, било следствие на решението по гр. дело № 1572/88г. на СРС, чиято отмяна е предмет на настоящето дело, образувано по нейна молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, производството по което е спряно до постановяване на тълкувателно решение по чл. 292 ГПК, вр. чл. 229, т. 7 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира искането за допускане на обезпечение, чрез спиране изпълнението по изпълнително дело, предприето въз основа на издаден изпълнителен лист по осъдително решение, което не е предмет на молбата за отмяна на молителката, по която е образувано настоящето производство, за процесуално недопустимо. Настоящето производство е образувано по молба на П. Х. Н. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение по гр. дело № 1572/1988г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение от 10.04.1997г по гр. дело № 5368/1996г. на Софийски градски съд в частта му, с която П. Х. Н. е осъдена да предаде владението и отстъпи собствеността върху недвижим имот находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] етаж първи, апартамент № 3, което е спряно на основание чл. 292 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК до постановяване на решение по Тълкувателно делото № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, по въпроси свързани с производството по отмяна на влезли в сила решения по глава 24 ГПК. Разпоредбата на чл. 389 ГПК дава възможност във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът да може да поиска от съда, пред когото делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Посочената разпоредба е неприложима в производство по отмяна на влезли в сила решения пред Върховния касационен съд. В отменителното производството по чл. 303 и сл. ГПК, може единствено да се поиска спиране изпълнението на решение, предмет на молбата за отмяна, при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК (чл. 309 ГПК). Настоящата молба не съдържа такова искане, а искането да се допусне обезпечение на влязло в сила решение по молба за отмяна, което не е и предмет на молбата за отмяна по реда на чл. 389 и сл. ГПК е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.