Определение № 10987 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Г. Ч. и М. Е. В., чрез адв. Кашъмов и по частна жална на Ц. В. П., чрез адв. Радева срещу определение № 840 от 28.06.2024 г. по адм. дело № 589/2024 г. по описа на Административен съд – София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, подробно развити в частните жалби, се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Министърът на правосъдието чрез пълномощниците му - юрисконсулти Тончева и Христов, представя отговори в срока по чл. 232 АПК, с които оспорва частните жалби като неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. С атакуваното определение са оставени без разглеждане жалбите на гореизброените нотариуси против Заповед № СД-05-74 от 19.04.2024 г. на Министъра на правосъдието, с която е променена датата на провеждане на писмения изпит в раздел три т. 1 и текстът „Писменият изпит да се проведе на 09.07.2023 г. от 10.00 часа в сградата на Министерство на правосъдието – гр. София, [улица] се заменя: “Писменият изпит да се проведе на 25.08.2024 г. от 10.00 часа в сградата на Министерство на правосъдието – гр. София, [улица]“, поради недопустимост, както и искането за спиране изпълнението на оспорваната заповед и производството по делото е прекратено. Първоинстанционният съд е извел извод, че жалбоподателите нямат правен интерес да претендират оспорване на Заповед № СД-05-74 от 19.04.2024г. на Министъра на правосъдието, тъй като техните права и законни интереси не са били засегнати от този административен акт. Приел е, че правото да претендират нищожност или незаконосъобразност на общ административен акт съобразно нормата на чл. 179 АПК, принадлежи само на онези правни субекти, които са участвали в производството пред административния орган и чиито права са засегнати от акта. Съдът е приел, че е оспорен общ административен акт акт по смисъла на чл. 65 АПК, имащ еднократно действие, с който се засягат права и интереси на неопределен, но определяем кръг адресати. Развити в обжалваното определение са съображения, че обжалваната заповед не засяга правата и интересите на действащите нотариуси, каквато е жалбоподателят М. Е. В., тъй като не се засяга непосредствено и лично нейната правна сфера и същата не е участник в конкурса, но и правата на останалите двама жалбоподатели - Д. Г. Ч. и Ц. В. П., които са действащи нотариуси, но и участници в конкурса. Приел е също, че с оспорената заповед се създават единствено права за жалбоподателите Д. Г. Ч. и Ц. В. П., упражнявайки ги чрез подаването на съответните документи и участието им в конкурса, но нито в жалбите, нито в обективната действителност са налични данни за неблагоприятно засягане, ограничаване, или прекратяване на съществуващи права на двамата жалбоподатели, произтичащи от оспореният акт. Поради изложеното съдът е приел, че за жалбоподателите не е налице правен интерес да оспорват заповедта. Първоинстанционният съд е приел подадените пред него жалби за недопустими и на друго правно основание - чл. 159, т. 1 АПК. Извел е извод за необжалваемост на Заповед № СД-05-74 от 19.04.2024г. на Министъра на правосъдието като е развил подробни аргументи в тази насока в смисъл,че на обжалване би подлежал крайниятт акт-заповедта за вписване в регистъра на Нотариалната камера на класиран на съответното вакантно място кандидат. При горните обстоятелства административният съд е постановил оспореното определение, с което е оставил без разглеждане подадените жалби и молби за спиране изпълнението на заповедта и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта, с която се променя датата за провеждане на писмения изпит за нотариуси не засяга по никакъв начин правата и законните интереси на жалбоподателите. Настоящата инстанция споделя доводите на решаващия съд за жалбоподателя М. Е. В., в смисъла, че действащ нотариус оспорва промяната на датата на насрочен конкурс за нотариуси за заемане на вакантно място в района на съда, в който той вече упражнява своята дейност, мотивира икономически интерес, свързан с увеличаване на броя на нотариусите за съответния район и това не съставлява защитения от закона интерес, водещ до правосубектност в производство по обжалване на процесния общ административен акт. Относно другите двама жалбоподатели Д. Г. Ч. и Ц. В. П., както правилно е преценил съдът, въпреки че се създават права, от които те очевидно са се възползвали, упражнявайки ги чрез подаването на съответните документи и участието им в конкурса, няма данни техни съществуващи права да се засягат по неблагоприятен начин, да се ограничават или прекратяват. Правилен е изводът на административния съд за необжалваемост на Заповед № СД-05-74 от 19.04.2024г., с която се изменя Заповед № СД-05-02 от 10.01.2023г. на Министъра на правосъдието. Същата не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като се явява част от процедура, която приключва с издаването на индивидуални административни актове - в случая заповеди за вписване в регистъра на нотариалната камара на класиран на съответното вакантно място кандидат. Заповед № СД-05-74 от 19.04.2024 г. на Министъра на правосъдието безспорно е общ административен акт, но с него не се слага край на административното производство, а се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаване на индивидуален административен акт. Оспорената заповед, като част от цялостната процедура по насрочване и провеждане на конкурс за заемане на свободни вакантни места за нотариуси, не подлежи на самостоятелно обжалване съобразно нормата на чл. 64 АПК, доколкото специалният закон – Закон за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) не е предвидил подобно изключение. След като е налице недопустимост на жалбите, то е недопустимо и направеното искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед. Предвид изложеното така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми, изложени са обосновани и верни мотиви и съдебният акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,