Определение № 4293 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4344/2022 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. В. М., чрез адв. А. П., за отмяна на влязло в сила решение № 20267087 от 03.12.2020 г., постановено по гр. д. № 60397/2019 г. на Софийски районен съд. Молителят обосновава молбата с твърдения за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. И. Б. И., чрез адв. В. Т., отговаря, че молбата за отмяна е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима по следните съображения: Решението на СРС, чиято отмяна се желае, е от такова естество, че е изключено от приложното поле на отмяната по гл. XXIV ГПК. Както е изяснено в т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. и мотивите към т. 3 и т. 4 от ТР № № 7 от 31.07.2017 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, а случаят не е такъв. Възлагането на упражняването на родителските права спрямо малолетни и непълнолетни деца е производство по спорна съдебна администрация, тъй като не се разрешава спор за право, а се предоставя упражняването на правата на единия родител, а на другия се определя режим на лични отношения. Останалите въпроси, по които съдът се произнася във връзка с решението относно родителските права – местоживеене на детето, ползване на семейното жилище, издръжка, са следствие от решението относно родителските права и част от комплекса мерки в защита на детето, като дори при бездействие на родителите, съдът се произнася служебно по тях; не се касае за самостоятелни искови претенции. С решенето по чл. 51, ал. 4 СК Софийският районен съд е изменил влязло в сила решение относно режима на упражняване на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето Т. И., като предоставил родителските права на бащата и, в резултат на това, определил местоживеенето на детето при него, а на майката определил лични отношения, като и задължение да плаща месечна издръжка. Това решение, както стана ясно, е изключено от обхвата на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК. То може да бъде отменено и изменено в редовния исков процес не само въз основа на нововъзникнали факти и обстоятелства, но още и поради наличие на факти и обстоятелства, съществували по време на висящността на първия процес, за които страните не са знаели, поради което и не са ги въвели в съдебното производство. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато молителят твърди, че поради нарушение на съдопроизводствените правила е нарушено правото му на участие в делото или не е бил надлежно представляван по дело, той може да реализира правата си и да се защити, като въведе релевантни факти и обстоятелства и посочи за събиране доказателства, останали извън предмета на влязлото в сила решение, като направо предяви иск за изменение на постановеното решение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с другия родител, издръжката. Влязлото в сила решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не е необходимо първо да бъде отменено, за да се разгледа спора, след обсъждане на въведените от ищеца обстоятелства и доказателства. (в този см. и практиката на тричленни състави на ВКС – напр. опр. № 120/15.05.2020 г. по гр.д. 0 807/2020 г., III г.о., опр. № 49/22.02.2021 г. по гр.д. № 72/2021 г. на IV г.о.) В заключение, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Предвид постановения резултат и направеното искане, молителят следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебно деловодни разноски - 500 лв. платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, съдебният състав