Решение № 12842 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15996/2013 г.

Решение № 12842 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15996/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Христо Ангелов Иванов срещу Решение № 6200 от 11.10.2013 г. по адм. дело № 6094/2013 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 46 състав.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първостепенният съд не е обсъдил задълбочено събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Твърди, че неправилно съдът не е възприел наличието на начално салдо в размер на 28 000 лева към 1.01.2006 г., представляваща 1/2 от получени по наследство парични средства от неговия баща съобразно приложеното споразумение за делба на наследство /от 10.06.2003 г./. Излагат се доводи за необоснованост на извода на АССГ да не кредитира цитираното писмено доказателство. В допълнение касаторът поддържа, че при постановяване на решението съдът не е отчел наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени оспорения РА. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, представлявана от юрк. Кожухарова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт /РА/ № 2131207612 от 31.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, изменен и потвърден с Решение № 871 от 17.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП относно определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за данъчни периоди 2006 г. - 2010 г. ведно с начислените лихви за забава.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като данъчните органи са установили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. На ревизираното лице е връчено уведомление № 10-94-22-75 от 31.10.2012 г. за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, както и му е връчено ИПДПОЗЛ № 10-94-22-75 от 31.10.2012 г. за представяне на Декларация по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Такава декларация не е представена на приходните органи.

Въз основа на събраните доказателства по време на ревизията и писмените обяснения на лицето, данъчните органи приемат, че към 1.01.2006 г. не е налице начално салдо. Според ревизираното лице към посочената дата същото е разполагало със сумата от 10 000 лева, представляваща спестявания от работа в чужбина, за което представя копие от международен паспорт. Твърди, че към същата дата е разполагал и с част от сума в размер на 28 000 лева, придобита по наследство, за което представя споразумение за делба на наследство от 10.06.2003 г. /прил. на л. 53 от делото/.

Приходните органи считат, че така направеното от физическото лице твърдение за разполагаеми парични средства в общ размер на 38 000 лева към 01.01.2006 г. е неоснователно, тъй като същото не е подкрепено с надлежни доказателства.

С Решение № 871 от 17.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София е прието, че лицето е разполагало със сума в размер на 2000 лева в началото на ревизирания период, която сума е взета предвид и е намален размера на задълженията за 2006 г.

Установява се, че за всяка една от процесните години - 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е изготвен паричен поток / посочен в РД/, съобразно който в разходната част се включват разходите за издръжка и живот според НСИ, разходи за вода, топлоенергия, погасителни вноски за кредит, извършени покупки от Столична община, ДЗИ Банк АД, "Булармс" ЕООД, "ПЗ Електроник" ООД, плащане на местни данъци и такси, покупка на апартамент / за 2007 г./, а в приходната част - трудови възнаграждения, суми, предоставени от родител, отпуснат кредит от "Българска пощенска банка" АД /за 2006 г./, върната сума - ТЕЦ /2008 г. и 2010 г./, върната сума сторно покупка от ПЗ Електроник ООД /за 2010 г./.

За всеки един от отделните периоди е установено превишение на разходите над приходите, като получената сума, съставляваща недостиг на парични средства, е приета за ДО и е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. ведно с начислените лихви за забава.

АССГ е приел, че оспореният РА /изменен и потвърден с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София/ е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, в установената от закона писмена форма, при наличие на мотиви и при липса на съществени процесуални нарушени, при правилно прилагане на материалния закон.

Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната инстанция намира, че твърдяните в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост не са налице.

1. При постановяване на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил правилно фактическата обстановка.

Неоснователно е твърдението на касатора за неотчитане от страна на първоинстанционния съд за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като законосъобразно приходните органи са преминали към ревизия при особени случаи с оглед наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. След като е установено, че размерът на доходите/ приходите не съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето, то е изпълнена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Правото на защита на ревизирания субект не е било накърнено - на същия е надлежно връчено уведомление по чл. 124 от ДОПК, както и му е предоставена възможност да представи декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Доказателствената тежест в производството по оспорване на РА пред съда е за ревизираното лице, като същият не е съумял да проведе надлежно доказване на твърденията, изложени в жалбата си, адресирана до АССГ.

1. Изводът на АССГ за материална законосъобразност на процесния РА е формиран при правилно прилагане на материалния закон съобразно приетите по делото доказателства.

Основният спорен въпрос е твърдението за начално салдо към 1.01.2006 г., формирано от получени спестявания от работа извън България и част от получени в наследство парични средства през 2003 г. Според ревизираното лице същият е разполагал със сума, спестена от работа в СССР, за което е представен задграничен паспорт, върху който е отбелязано наличието на изходна виза, както и заповед № 0-431 от 6.12.1991 г. за ползване на платен отпуск от 09 дни. Правилно АССГ е приел, че за наличност у лицето на определена парична сума от работата в СССР няма ангажирани доказателства - за пренасяне и деклариране на сумата, респ. за нейното съхранение по банков път до 1.01.2006 г.

Законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал представеното от касатора споразумение за делба на наследство от 10.06.2003 г., според което Христо Ангелов Иванов придобива сумата от 28 000 лева /половината от 56 000 лева/, намерена след смъртта на баща му и се отказва от недвижимите имоти на баща си в полза на своя брат. Според съда споразумението е частен писмен документ и не се ползва с материална доказателствена сила, като същият обвързва съда само относно авторството при липса на оспорването му. Изявленията в частния документ се преценяват от съда заедно с останалите доказателства по делото. Необосновано е твърдението на касатора, че част от посочената сума от 28 000 лева следва да му бъде призната за налична към 1.01.2006 г. Нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство ревизираното лице е ангажирало писмени доказателства за разполагаемостта на посочената парична сума или на част от нея към посочената дата. Няма доказателства такава сума да е била внесена по банкова сметка и да е била съхранявана за периода от м. 06.2003 г. до 1.01.2006 г. Дори и да се приеме, че сумата не е било нужно да бъде декларирана, за ревизирания субект стои задължението да докаже твърдението си, че е разполагал със сумата /изцяло или частично/ в началото на ревизирания период. Такива доказателства не са представени/като бъде отчетен и факта, че от датата на споразумението - 10.06.2003 г. до 1.01.2006 г. е налице продължителен период от време - две години и половина/, поради което обосновано АССГ е приел, че за лицето не е налице начално салдо в общ размер на 10 000 лева, формирано като сума от доходи, реализирани в чужбина и получени от наследство. Следва да се посочи, че с решението си директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София е приел начално салдо към 1.01.2006 г. за сумата от 2000 лева, което е благоприятно за лицето и е довело до определяне на по-нисък размер на задължението за 2006 г.

По отношение на конкретния размер на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ АССГ е формирал извод за законосъобразност на РА /с отчитане на факта, че решаващият орган е приел наличност на сумата от 2000 лева към 1.01.2006 г. у ревизираното лице/, доколкото от съставените парични потоци за всяка отделна година е констатирано превишение на разходите над приходите и така полученият недостиг на парични средства е послужил като ДО за определяне на дължимия данък.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касация не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова му е присъдено с първоинстанционното решение в пълен размер съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение