Определение № 3904 от 11.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 382/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, подадена от ДЗЗД „Мега Би Джи Ар“ / с участници „Мега Електроникс- АП“ ООД и „Би Джи Ар Груп“ ООД/, чрез пълномощника адв. Ал. Александров, с инкорпорирано в нея искане за изменение на решение № 1542/18.02.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. В срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ДЗЗД „За по- чист въздух“ /с участници „Магнум- Д“ ЕООД, „Рисивър МК“ ЕООД, „Клима- Симеонов“ ЕООД, „Клима Груп“ ООД, „Термофлуид инженеринг“ ЕООД/, чрез адв. К. Димитрова, с изложени съображения за неоснователност на искането. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, тричленният състав на Върховния административен съд, предвид изхода от спора е осъдил ДЗЗД „За по- чист въздух“ да заплати на ДЗЗД „Мега Би Джи Ар“ сумата 14 400 лева- разноски по водене на делото. Съдът е счел, че този касатор претендира разноски в размер на заплатената държавна такса от 4 500 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на общата сума от 9 900 лв. за двете инстанции. Установява се, че съдът е пропуснал да отчете, че е претендирана и сумата 9 900 лв. разноски за производството пред КЗК, поради което именно и е намерил възражението за прекомерност, релевирано от пълномощника на ДЗЗД „За по- чист въздух“, за неоснователно. Въпреки този пропуск на настоящия състав, не са налице основания за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК. Това е така, тъй като претенцията за сумата 9 900 лв. е приета за съответна на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуалната защита. Претенция над този размер се явява прекомерна и не следва да бъде уважена. При липсата на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на обективираните в молбата доводи, искането за изменение като недоказано и неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение