Определение № 840 от 13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2075/2024 г.

Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Христова Ц. за отмяна на арбитражно решение от 10.07.2024г. по абр.дело № 1/2023 г. на арбитър ad hoc П. В. П., с което ищците са осъдени да заплатят солидарно на „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД, сумата от 128 947,45 лв. – пропусната печалба, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до пълното изплащане на главницата; сумата от 309 474,90 лв.- претърпяна щета, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до пълното изплащане на главницата, както и сумата от 44 071,20 лв. – разноски по делото. Към исковата молба е подадена молба с искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че исковата молба по чл.47 ЗМТА е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което се дължи произнасяне по искането за спиране изпълнението на арбитражното решение. Не е налице възможност за развиване на производство по чл.389 ГПК в рамките на производството по отмяна на арбитражно решение по чл.47 и сл. ЗМТА. Подадената молба с оглед наведените доводи и направеното искане за спиране изпълнението на обжалваното арбитражно решение следва да се квалифицира като такава по чл.48, ал.2 ЗМТА. Спиране изпълнението на абритражно решение по чл.48, ал.2 ЗМТА е предвидено по аналогия на спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение на осн. чл.282 ГПК, като по отношение на първото намират приложение постановките на ТР № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че спирането има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, т.е. да се предостави защита на жалбоподателя – ответник по иска, срещу провеждане на предвиденото в чл.404, т.1 ГПК предварително принудително изпълнение на това решение. Отнесени към арбитражното решение тези постановки следват логиката на предвидените в чл.404, т.1 ГПК изпълнителни основания и предоставената защита в полза на страните срещу тях независимо от издадения изпълнителен лист. Само постановените осъдителни арбитражни решения, които се ползват с изпълнителна сила, са изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК и въз основа на тях по молба на заинтересованата страна окръжният съд на осн. чл.51, ал.1 ЗМТА може да издаде изпълнителен лист. Ето защо при предявяване на искова молба по чл.47 ЗМТА от ответника по уважен с арбитражното решение осъдителен иск, същото решение може да бъде спряно при наличие на предпоставки по чл.48, ал.2 ЗМТА, за да се избегне изпълнение срещу този ответник, докато е висящ спорът по чл.47 ЗМТА. Следователно на осн. чл.48, ал.2 ЗМТА ищците е следвало да внесат обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение – 482 493,55 лв. по специалната сметка на ВКС за обезпечения и да представят доказателства за това. Указания за това са им дадени с разпореждане № 15/23.01.2025 г. по настоящето дело. Съобщението със същите са били надлежно връчени на ищците на 31.01.2025 г., като изпълнение не е настъпило към настоящия момент. Настоящият съдебен състав, като взе предвид горното, намира, че следва да остави без увмажение молбата по чл.48 ЗМТА. По изложените съображения състав на Първо отделение на ТК на ВКС