Определение № 152 от 19.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1735/2014 г.

Производството е по реда на чл.43 т.3 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 6034/27.10.2014 г. на Председателя на РС-Плевен по НОХД № 823/2014 г. по описа на РС - Плевен, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, I н.о.намира следното: Производството по НОХД № 823/2014 г. по описа на РС - Плевен е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП-Плевен срещу И. Г. Д. с обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК. Тъй като пострадалият от деянието е син на съдия от РС – Плевен, съдиите са се отвели от разглеждане на делото. Единственият съдия, който е преценил, че не са налице основанията на чл.29 ал.2 от НПК от 02.10.2014 г. е излязъл в болнични и отпуск по майчинство. Това е довело до невъзможност да се образува състав в първоинстанционния съд, което от своя страна е обусловило необходимост от прекратяване на производството и изпращането му в настоящата инстанция, с оглед упражняване на правомощията на ВКС по реда на чл.43 т.3 от НПК. Без да обсъжда основателността на направените отводи, ВКС намира, че са налице основанията на чл.43 т.3 от НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. При това положение, делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, но извън районна и на въззивната инстанция, който същевременно да е близък и до местоживеенето на страните, такъв се явява РС - Враца. С оглед на гореизложеното и на основание чл.43 т.3 от НК Върховният касационен съд, І н.о.