Определение № 699 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4978/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Обжалвано е разпореждане № 26822/05.11.2024г. по ч.гр.д. № 5828/2024г. на Софийски градски съд за връщане на частна касационна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 10826/10.07.2024г. по същото дело. Разпореждането се обжалва от Е. М.. Оплакването, че е незаконосъобразно жалбоподателят обосновава с довод, че неправилно е санкциониран по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като не му е съобщено разпореждането за продължаване на срока за изпълнение на указанията да отстрани нередовностите на частната касационна жалба. Частната жалба е с допустим предмет, при надлежна процесуална легитимация и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но е неоснователна по следнита съображения: Към частната касационна жалба срещу определение № 10826/10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 5828/2024 г. на Софийски градки съд няма приложение, в което да са обосновани предпоставките по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК, към които препраща чл. 274, ал. 3 ГПК (изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК), нито изложението се съдържа в жалбата. Така в правилното приложение на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК въззивният съд е дал указания и 1-седмичен срок за отстраняване на тази нередовност. Указанията са надлежно съобщени на 14.10.2024 г. на адв. Ю., назначеният служебен защитник на жалбоподателя. Той своевременно е поискал продължаване на срока. С разпореждане от 22.10.2024 г. въззивният съд е уважил искането, продължавайки срока със седмица. Срокът е изтекъл на 28.10.2024 г., но указанията не са изпълнени. С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал частната касационна жалба на основание чл. 274, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК, продълженият срок тече от изтичането на първоначалния. При това нормативно решение страната трябва да следи за произнасянето на съда по молбата й за продължаване на срока. Съдът няма задължение да я уведоми за своя акт. Такава е и константната практика на Върховния касационен съд – например определение № 454/15.07.2013г. по ч.гр.д. №4232/2013г. IV-то ГО, определение № 158/18.03.2011г. по ч.гр.д. №145/2011г. III-то ГО, определение № 495/30.06.2014г. по ч.т.д.1309/2014г. на I-во ТО и много други. Като е приел същото, въззивният съд е приложил правилно цитираните разпоредби. При тези мотиви, съдът