Определение № 4088 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2025 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по жалба на Община Силистра срещу разпореждане № 232 от 18.02.2025 г. по адм.д. № 235/2024 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е върната подадената касационна жалба от Община Силистра срещу решение № 1408 от 18.12.2024 г. по адм. дело № 235 / 2024 г. Административен съд – гр. Силистра. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че документът за платена държавна такса датира от 13.01.2025 г., съставен е преди изтичане на преклузивния 7-дневен срок. Не оспорва, че е внесъл определената държавна такса в законово определения 7-дневен срок, като е представил доказателства на съда за извършеното плащане извън срока. Според жалбоподателя това не е относимо обстоятелство, тъй като видно от платежното нареждане, средствата за държавна такса са наредени и постъпили във ВАС в рамките на законовия 7-дневен срок и липсват предпоставките за прилагане на чл. 158, ал.3 АПК. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. С Разпореждане № 10 от 06.01.2025 г. подадената касационна жалба е оставена без движение на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, за да бъдат представени в 7-дневен срок доказателства за платена държавна такса за касационното оспорване, като на страната са указани последиците от неизпълнението на разпореждането. Съобщението за разпореждането е получено от жалбоподателя на 06.01.2025 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 13.01.2025 г. (вторник, присъствен ден). Един ден след изтичане на срока, на 14.01.2025 г., процесуален представител на касационния жалбоподател е депозирал в деловодството на съда платежно нареждане от 13.01.2021 г. за внасяне на указания размер на държавната такса. За да върне подадената касационна жалба като просрочена, съдът е приел, че в указания срок жалбоподателят не е изпълнил в цялост разпореждането за оставяне на касационната жалба без движение, тъй като не е представил своевременно доказателства за плащането на държавната такса. Посочил, че изтичането на визирания в разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 АПК срок обуславя настъпването на процесуална преклузия на възможността за отстраняване на нередовността на касационната жалба и че законът не предвижда хипотеза, в която бездействието на страната може да бъде санирано. В случая е налице ненадлежно упражнено право на оспорване пред по-горната инстанция, обуславящо недопустимост на съдебното производство. Определението е правилно. Непредставянето в срок на документа за заплатена държавна такса е основание за връщане на касационната жалба поради неостраняване на нередовностите в дадения срок. Съгласно чл. 213, т. 3 АПК към жалбата или протеста се прилагат документ за платена държавна такса, ако такава се дължи, или молба по чл. 227а, ал.2. В случая не е спорно, че документът за платена държавна такса е представен след дадения от съда срок, поради което правилно касационната жалба е върната поради неотстраняване в срок на нередовността. Следва да се има предвид, че има последствия за насрещната страна при прекратяване на производството по касационната жалба, поради неспазване на изискването на закона за прилагане на документ за платена държавна такса в определения срок, поради което не може без ограничения да се дава възможност за представяне на документ за внесена държавна такса. Неправилно в обжалваното определение е записано, че касационната жалба се връща като просрочена, вместо, че се връща поради неотстраняване на нередовностите в дадения срок, но това не се е отразило на крайния резултат на съдебния акт. Съгласно чл. 235, ал.1 АПК по- горният съд сам решава въпроса по частната жалба. В случая основанието за връщане на касационната жалба е чл. 213а, ал.1, изр. второ АПК, което правилно е посочено от административния съд. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение