Определение № 4241 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3101/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Д. П. и З. Т. П., чрез адв. Е. Й. от АК – К., срещу определение № 1902/24.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1690/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Н. и З. П. срещу разпореждане № 260018/02.03.2023 г. по гр. д. № 374/2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил за оставяне без разглеждане подадената от тях молба за поправка на протокол от открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2023 г. Жалбоподателите считат обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно, поради което искат отмяната му. Изложили са твърдения, че неправилно въззивният съд е приел, че атакуваното разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като в случая Окръжен съд – Кюстендил не се е произнесъл по същество относно исканата поправка, а е оставил без разглеждане молбата им по чл. 151 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови атакуваното определение, Апелативен съд – София е приел, че пред него се обжалва разпореждане на Окръжен съд – Кюстендил от 02.03.2023 г., постановено по гр. д. № 374/2019 г., с което е оставена без разглеждане молба на Н. Д. П. и З. Т. П. за поправка на протокола от открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2023 г. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Приел е, че определението на съда по чл. 151, ал. 4 ГПК, с което същият се произнася по искането за поправки и допълване на протокола от съдебно заседание, не е преграждащо за развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не препятства развитието на производството, нито неговото обжалване е изрично предвидено в процесуалния закон. Предвид необжалваемостта на определението, с което се допуска или отказва поправката или допълването на протокола от съдебното заседание, не подлежи на обжалване и определението, с което се оставя без разглеждане молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК. За да направи този извод, Апелативен съд - София е съобразил и цитирана от него практика на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя посочената в атакуваното определение практика на ВКС, съгласно която както определението по чл. 151, ал. 4 ГПК (независимо дали с него се допуска или отказва поправката или допълването на съдебния протокол), така и разпореждането, с което молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК се оставя без разглеждане или се връща като просрочена, не подлежат на обжалване с частна жалба. Аргументите за това са, че самият протокол като съдържание е необжалваем, а и възможност за обжалване на разпореждането за оставяне без разглеждане/връщане на молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК не е предвидена в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. В този смисъл са определение № 589/18.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4256/2014 г. на ІV г.о. на ВКС, определение № 736/10.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5685/2014 г. на ІII г.о. на ВКС и др. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение