Решение № 7836 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2543/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу Решение № 1445/13.01.2026 г., постановено по административно дело № 6722/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което НЗОК е осъдена да заплати на „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД сумата от 3 768.84 лева в равностойността им в евро, представляваща главница, сумата от 676.34 лева в равностойността им в евро, представляваща лихва за забава от 26.02.2023г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението, като са присъдени и разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и отхвърляне на предявените от „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД искове като неоснователни, както и присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът - „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, чрез процесуален предствител в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и като намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, моли същото да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна. С Решение № 1445/2026 г., постановено по административно дело № 6722/2024 г. по описа на Административен съд - София-град НЗОК е осъдена да заплати на „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД сумата от 3 768.84 лева в равностойността им в евро, представляваща главница, сумата от 676.34 лева в равностойността им в евро, представляваща лихва за забава от 26.02.2023г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху присъдената главница от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението, представляващо стойността на извършената медицинска дейност относно ЗОЛ Р. З. при осъществено лечение по КП51.1. с ИЗ 2693/2023г., като НЗОК е заплатил за лечението на същото лице по друго ИЗ 2709/2023г. по КП 51.2. сумата от 2 622.72 лева, което представлява 65 % от одобрената в НРД сума за тази пътека – 4 034.96 лева, при съобразяване с повишаването с 8 % съгласно РД-НС-01-4-15/23.11.2022г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че предявените искови претенции са основателни, с оглед категорично доказаното от ищеца /като изправна страна по договора/ неизпълнение на НЗОК на основно нейно задължение по сключения между страните административен договор №22-2513/28.02.2020г. за извършване на амбулаторни процедури и клинични процедури на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗО и НРД 2020г. – 2022г. Решението е правилно, постановено при точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби и е обосновано, съдържащо подробни и ясни мотиви. Производството пред Административен съд София-град е било инициирано от предявените от „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 45а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и по чл. 86 ЗЗД, във връзка с чл. 19ж АПК. Фактическите твърдения, въз основа на които ищецът е извел претендираното накърнено материално право, се основавали на неизпълнение от страна на НЗОК на негово основно задължение по сключения административен договор №22-2513/28.02.2020г. да заплати изцяло дължимите суми за предвидените цени за закупуване на осъщественото лечение по двете пътеки – комбинирано съгласно чл. 338г, ал.6 от НРД 2020г. – 2022г., за КП 51.1. и за КП 51.2. Ищецът е претендирал реално изпълнение на договора от страна на НЗОК, с искане да му бъде заплатена сумата както следва: за КП 51.1. 3768.84 /с включените 8 %/ и за КП 51.2 - 2 622.73 лева, което представлява 65 % от общопредвидената цена от 4 034.96 лева /с включените 8%/. Последното води до обща дължима стойност от 6 391.57 лева за така осъщественото лечение, от които НЗОК е заплатила 2 622.72 лева. Като се търси разликата, съответстваща на пълния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 67г от НРД 2020-2022г. досежно закупуване на лечението по КП 51.1., а именно – сумата от 3 768.84 лева /с добавените 8%/, представляваща главница. Твърдейки, че е изправна страна по договора, ищецът претендирал и обезщетение за неизпълнението в размер на лихвата за забава върху главницата и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. От фактическа страна административният съд е приел за безспорно установено наличието на сключен между страните договор №22-2513/28.02.2020г. за извършване на амбулаторни процедури и клинични процедури на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗО и НРД 2020г. – 2022г. Пациентката Р. З. е приета на 22.01.2023г. в 12.05 часа по спешност с диагноза: [заличен текст]. Лицето е хоспитализирано по КП 51.1. Проведена е [заличен текст]. Като е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, кредитирайки ги, съдът е приел, че исковите претенции са доказани по основание и размер, и ги е уважил, така, както са предявени. При тези безспорно установени факти, административният съд е достигнал до правилни правни изводи, които настоящият състав на ВАС споделя изцяло. Неоснователно е възражението на касатора срещу извода на Административен съд София - град, че ищецът в първоинстанционното производство е изправна по административния договор страна в качеството му на изпълнител и претенцията му да изисква насрещна престация от страна на ответника НЗОК е основателна. Безспорно, страните по договора са се съгласили и по силата чл.1, ал.1 от Договора, изпълнителят се е задължил да оказва на здравноосигурени лица /ЗОЛ/, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2020г. /за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 от Закона за здравето/ и на лицата по §8, ал.1 от ЗБНЗОК за 2020г. болнична медицинска помощ по КП от Приложение №17 „Клинични пътеки“ на НРД за МД 2020г. – 2022г., като конкретните договорени пътеки са уредени в чл.1 от Договора. На основание чл.1, ал.2 възложителят – НЗОК се е задължил да заплаща дейностите по ал.1, съгласно глава деветнадесета, раздел VІ, VІІ и –Х от НРД за МД 2020г. – 2022г. На основание чл. 39, ал.1, т.1 от договора, ответникът, в качеството на възложител по договора, се е задължил да закупува и заплаща на ищеца договорените по чл.1, ал.1 „извършена и отчетена“ болнична медицинска помощ по клинични пътеки. При тези договорни клаузи, правилно административният съд е определил като спорен по делото въпросът дали НЗОК е в неизпълнение по заплащането във връзка със закупуването на медицинска дейност относно ЗОЛ Р. З. при осъществено лечение по КП51.1. с ИЗ 2693/2023г., като не е спорно, че ответникът е заплатил за лечението на същото лице по друго ИЗ 2709/2023г. по КП 51.2. сумата от 2 622.72 лева, което представлява 65 % от одобрената в НРД сума за тази пътека – 4 034.96 лева, при съобразяване с повишаването с 8 % съгласно РД-НС-01-4-15/23.11.2022г. Следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд, обратно на доводите на касатора, че в случая не е възприел съответно комбинираното отчитане на осъществените дейности, при което не става ясно защо при преценка, че е реализирана КП51.2 и се дължи плащане по същата, то е извършено в размер на 65 % от предвидената в НРД стойност, което е приложимо при заплащане на двете пътеки комбинирано. В случай, че ответникът е възприел правилно осъществено лечение по КП51.2 при спазване на предвидените алгоритми, същият би дължал пълната сума от 4 034.96 лева за реализиране на дейността по тази пътека. С оглед събрания по делото доказателствен материал и приетите съдебномедицински експертизи, изготвени от д-р Л. К. (специалист по нервни болести) и доц. д-р Н. В. (национален консултант по неврохирургия) се установява, че на 22.01.2023 г. пациентката ЗОЛ З. е хоспитализирана по спешност в медицинско заведение по Клиника „Неврология и медицина на съня“ с диагноза [заличен текст]. Първоначалното приемане е осъществено по Clinical Path (КП) 51.1. Поради констатирана [заличен текст], пациентката е преведена по спешност по КП 51.2 за извършване на последваща механична [заличен текст]. От експертните заключения е видно, че предприетите медицински действия са били правилни, съобразени с медицинските стандарти и с животоспасяващ характер. Отклонението от предвидения алгоритъм по КП 51.1 - а именно провеждането на контролна образна диагностика (КТ) извън 24-часовия срок от началото на [заличен текст] - е обективно обусловено от извършената по спешност [заличен текст]. Втората томография е осъществена в рамките на процедурите по КП 51.2, с което изискването за образна диагностика е реално изпълнено. С оглед гореизложеното, съдът приема, че заложените в алгоритмите на КП 51.1 и КП 51.2 диагностични и терапевтични процедури са фактически и изцяло осъществени. Наличието на формално несъответствие във времевите рамки, дължащо се на припокриването и непрецизността в нормативните алгоритми, не може да бъде основание за отказ от страна на НЗОК да заплати извършените дейности. С оглед разпоредбата на чл. 338г, ал. 6 от НРД 2020–2022 г. и приоритета на спешното животоспасяващо лечение пред формалните изисквания, претендираното възнаграждение и по двете клинични пътеки е дължимо в пълен размер. По тези съображения, с оглед установяване качеството на ищеца на изправна страна по договора, изводът за дължимост на исковите суми от страна на НЗОК, до който е достигнал Административен съд София-град е правилен. Безспорно задължението на НЗОК да заплати е в непосредствена зависимост от насрещното задължение на дружеството - изпълнител да изпълни точно и според договореното. Последното обстоятелство е доказано пред първоинстанционния съд с пълно главно доказване от ищеца, включително и със заключенията на съдебномедицинските експертизи. Като не е изпълнила задължението си по чл. 39 ал. 1 от договора да заплати стойността на изпълнените медицински дейности в уговорения срок, възложителят НЗОК правилно е била осъдена да стори това, като заплати на изпълнителя и обезщетение в размер на законната лихва за просроченото време, както и законна лихва за забавата от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Исковите претенции, както по главния, така и по акцесорния искове са доказани по основание и размер, и правилно уважени от първоинстанционния съд. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като правилно и обосновано, решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение