Решение № 5551 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14914/2013 г.

Решение № 5551 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14914/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна, срещу решение № 2168 от 6.08.2013 г. по адм. дело № 966 по описа за 2013 г. на административния съд - Варна, в частта, в която по жалба на Станимир Божидаров Георгиев е отменен ревизионен акт № 081203174 от 20.11.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 943 от 11.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Варна относно определени задължения за данък върху дохода за 2007 г. в размер на 777.11 лв. и съответната лихва за забава и за 2008 г. в размер над 13 139.01 лв. до 18 029.42 лв. и съответната лихва за забава. Образувано е и по касационна жалба на Станимир Божидаров Георгиев, срещу същото съдебно решение, но в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт. В касационните жалби са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, в посочените части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, съответно с отмяна на оспорения ревизионен акт, както и присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Любка Стамова изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 081203174 от 20.11.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 943 от 11.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Варна. Той е издаден в резултат на осъществена по специалния реда на чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия, понеже са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Ревизираното лице е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С ревизионния акт са определени задължения за данък върху дохода в размер на 777.11 лв., главница и 410.52 лв., лихва, както и в размер на 18 029.42 лв., главница и 7 215.57 лв., лихва, за двете ревизирани години - 2007 г. и 2008 г. При обжалването му по административен ред е потвърден от решаващия административен орган, а при обжалването му по съдебен ред е отменен относно определеното задължение за 2007 г., изцяло, и частично относно определеното задължение за 2008 г., за сумата над 13 139.01 лв. до 18 029.42 лв. и съответната на нея лихва за забава. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора, направени са обосновани и аргументирани изводи относно спорните моменти по делото, а след анализ на приложените правни норми е формирана преценка за частична незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Основните спорни моменти по делото са относно наличието на двете обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, за да бъде осъществена ревизията по специалния ред затова, както и относно формирането на данъчната основа. Настоящият съдебен състав изцяло споделя направените изводи на първоинстанционния съд по тези спорни въпроси, към които са насочени и касационните жалби. За точност следва да се посочи, че жалбата на първия касатор съдържа доводи относно невъзприетия от съда метод на подневно и помесечно определяне на данъчната основа в рамките на двете ревизирани години като незаконосъобразен. Касационната жалба на втория касатор съдържа доводи само относно неправилната преценка на договора за покупко-продажба на недвижим имот - нива, по силата на който той го е придобил, като такъв. Според него той следва да се определи като договор за дарение и тази характеристика се определя от разликата в цените на придобиване на имота и на прехвърляне на същия от него, която разлика дори го прави нищожен. В хода на производството е направен анализ на всички доходи и всички разходи на жалбоподателя, който е семеен, както и на съпругата му - по банкови сметки, доходи от трудови правоотношения и други доходи, които подлежат на деклариране, имуществено състояние, пътувания в чужбина, получени и предоставени заеми, като е извършена съпоставка между стредствата, с които то е разполагало по години и извършените разходи, в това число и тези за издръжна на домакинството по статистически данни от електронния сайт на Националния статистически институт. Възприет е принципът за съвместен принос на ревизираното лице и съпругата му, При и по повод формиране на правните си изводи първоинстанционният съд е изложил подробно факти относно формирания паричен поток за двете ревизирани години, включително относно началният баланс. По повод облагането за 2007 г. не се установява обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно не са налице разходи без получени приходи, както и няма превишение на разходите, поради което, няма основание за прилагане на специалния ред по посочената и следващите разпореди от ДОПК. Съдът е изложил подробни съображения затова, които се споделят от настоящия съдебен състав. Изрично в чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.), както и в чл. 15 и чл. 17 от ЗДДФЛ е посочено, че облагаемата данъчна основа е годишна поради това, че данъчната година обхваща календарната година и затова и данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ е годишен данък. По делото се установява, че за 2007 г. данъчната основа се формира от доходи от трудови правоотношения в размер на 2 097.65 лв. и от продажба на имущество в размер на 75.00 лв. Така определения размер на годишния доход е в границите на необлагаемата годишна данъчна основа, поради което за 2007 г. лицето не дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. По делото не е бил спорен фактът на размера на дохода от трудови правоотношения, а относно размера на дохода от продажба на имущество - лек автомобил "Алфа Ромео" също няма спор, понеже е закупен за сумата от 350.00 лв. и е продаден за сумата 500.00 лв. Положителната разлика представлява приход за лицето и съпругата му, същият няма характер на необлагаем доход, съобразно изричните разпоредби на ЗДДФЛ и подлежи на облагане при съобразяване с границите на необлагаемата годишна данъчна основа. Приложими се явяват общите правила за определяне на данъчни задължения в общо и редовно производство по реда на чл. 110 и сл. от ДОПК. По повод облагането за 2008 г. се констатира аналогична ситуация, доколкото се установява положителна разлика, както и няма данни за извършени разходи без получени приходи в същия размер, съответно не са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за реализиране на особения ред за облагане. При преминаване на облагане по общия ред се констатират данни за доход от 2 703.84 лв. и от продажба на имущество в размер на 131 568.52 лв., като данъкът о чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. възлиза на 13 427.24 лв., а след приспадане на авансово внесен такъв от 288.23 лв., възлиза на 13 139.01 лв. Както беше посочено по-горе първата касационна жалба съдържа доводи за застъпеното от съда неприемане на формиране на данъчната основа чрез подневно и помесечно определяне на същата, както и фактически пример за твърдяния като законосъобразен подход на приходната администрация. По нея е налице произнасяне от настоящия състав, а втората касационна жалба е по повод неправилно формираната цена на недвижимия имот - нива, във връзка с договора за продажба на същата, съгласно нот. акт № 25 от 23.04.2007 г. Впоследствие същият е продаден, съгласно нот. акт № 89 от 23.04.2008 г. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че имотът е придобит по силата на договор за дарение, вместо по договор за покупко-продажба, поради ниската придобивна цена, и поради което на основание чл. 13, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), в приложимата редакция, не се смята за доход придобитото в негово изпълнение имущество. Действителната воля на страните е отразена в изготвения и наименуван като договор за покупко-продажба, като с оглед на предмета му и на изискванията за действителност на сделката е в нотариална форма. Същият като вид договор е двустранен, възмезден и консенсуален, поради което като такъв е породил своето действие, понеже вещта е била в патримониума на ревизирания субект и съпругата му. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение