Решение № 1444 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 18243 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2321 от 2025 г. по описа на Административен съд – София-град. С касационната жалба се оспорва горепосоченото съдебно решение в частта, относно възложената мораторна лихва и присъдените разноски по изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение „Свиленград“ ЕООД („МБАЛ – Свиленград“ ЕООД), чрез процесуалния представител адвокат С. Величкова в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което се иска оставянето му в сила. Претединира присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба от „МБАЛ - Свиленград“ ЕООД срещу Националната здравноосигурителна каса относно Договор № 260477/19.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и на клинични процедури с НЗОК и сключени допълнителни споразумения към него за присъждане на сумата от 828 067, 67 лева, определена както следва: сумата от 788 794, 05 лева, представляваща главница по неизплатена стойност на извършената и отчетена от месец април до месец декември 2024 г. включително болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури за периода по сключения между страните договор, ведно със сумата от 39 273, 62 лв., представляваща мораторната лихва от датата на падежа на всяко от вземанията до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата. От фактическа страна е установено, че на основание чл.59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, в съответствие с Националния рамков договор за медицински дейности за 2023 г. – 2025 г. /НРД МД 2023-2025 г./ между НЗОК, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Хасково и "МБАЛ - Свиленград" ЕООД е сключен Договор № 260477/19.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и на клинични процедури с НЗОК. Към договора са сключени допълнителни споразумения. Съгласно сключения договор „МБАЛ – Свиленград“ ЕООД се задължава да оказва на здравноосигурени лица /ЗОЛ/ медицинска помощ по Клинични пътеки /КП/ от приложение № 17, по амбулаторни процедури /АПр/ от № 18 и Клинични процедури /КПр/ от № 19. НЗОК като възложител заплаща договорената и извършена дейност по КП, АПр, КПр на изпълнителя при представяне на изискуемите отчетни документи за това. В чл.40, ал.1 и на основание чл.368 от НРД МД 2023-2025г. са регламентирани цените на всяка КП, АПр и КПр. В Раздел VI от Договора "Условия и срокове за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ", чл.55, ал.1 е посочено, че НЗОК заплаща договорената и извършената дейност по КП/АПр/КПр след представяне на електронни финансово-отчетни документи за дейността, като е описан алгоритъмът за отчитане на дейността на лечебното заведение в утвърдените от НЗОК формати, съгласно изискванията на чл.405 от НРД МД 2023-2025г. „МБАЛ Свиленград“ ЕООД е изпълнило задълженията си, произтичащи от уговореното в чл.55, ал. 1 от Договор № 260477/19.10.2023 г. да отчита ежедневно в рамките на процесния период реално извършената и включена в предмета на договора дейност по електронен път в Персонализирана Информационна Система - ПИС на НЗОК. В чл.59 от Индивидуалния договор е посочено, че НЗОК закупува от „МБАЛ Свиленград“ ЕООД дейностите по договора, при прилагане на договорения в чл.410 от НРД МД 2023-2025 г. „Механизъм за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за съответната календарна година /Механизма/.“ Алинея З на същия текст сочи, че обемите и цените на медицински дейности, установени в НРД, са част от съдържанието на типовите договори/допълнителни споразумения. Последната е била действаща към датата на сключване на договора, но действието й е спряно с Определение от 10.07.2024 г. по адм. дело № 6887/2024 г. и Определение № 9630 от 30.08.2024 г. по адм. дело № 8096/2024 г. на ВАС - ДВ, бр. 78 от 2024 г., в сила от 13.09.2024 г. В чл.59, ал.2 от Индивидуалния договор е възпроизведено изискването на Механизма изпълнителят на медицинска помощ да представя финансово-отчетни документи само до размера на месечните „индикативни“ стойности и отразяване в месечните известия на сумата на надвишението спрямо определената месечна стойност, която не е заплатена. В чл.56, ал.8 от Договора е възпроизведен и текстът на чл.55а, ал.2 от ЗЗО, съгласно който НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения болнична медицинска помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл.59, ал.1 обеми и стойности /обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г./. В изпращаните по електронен път за фактуриране от лечебното заведение месечни известия се е съдържала сумата на одобрената за заплащане дейност /в размер на предварително определената месечна стойност/ и сумата на надвишението е отразена с отрицателен знак, която подлежи на възстановяване по реда на Механизма по чл.410 от НРД за МД 2023-2025 г. /надлимитната сума/. „МБАЛ – Свиленград“ ЕООД е издавало съответните финансово счетоводни документи в съответствие с чл.55, ал.1, т.1 от Договор № 260477/19.10.2023 г., съгласно месечните известия за всеки месец в периода м. април - м. декември 2024 г., като фактурите са издадени само за одобрената за заплащане сума до размера на индикативните стойности /лимити/. Разликата във всяка една от фактурите за исковия период от 01.04.2024 г. до 31.12.2024 г., надвишаващи индикативните стойности по месеци за същия период, е била отразявана с отрицателен знак, съгласно определеното в клаузата на чл.59, ал.3 от Индивидуалния договор. С Протокол № РД-08-433-1/23.04.2025 г. от контрольори при РЗОК – Хасково при извършена проверка на лечебното заведение за 2024 г. за оказване на болнична помощ по КП, АПр и КПр за периода 01.01.2024 г. - 31.12.2024 г., като са установени следните надвишения, посочени с отрицателен знак в месечните известия, които са останали неразплатени на „МБАЛ Свиленград“ ООД: месец април 2024 г. - 39 700, 55 лева; месец май 2024 г. - 84 192, 01 лева; месец юни 2024 г. - 79 637, 76 лева; месец юли 2024 г. – 163 591, 38 лева; месец август 2024 г. - 89 204, 47 лева; месец октомври 2024 г. - 44 979,44 лева; месец ноември 2024 г. - 146 239, 83 лева; месец декември 2024 г. - 141 981, 52 лева. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не оспорва формираният размер на сумите за главница, посочени в исковата молба. Съдът е обсъдил Решение № 6 от 11 април 2024 г. по конституционно дело № 15 от 2023 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.55а, ал.2 от Закона за здравното осигуряване. Посочил е, че след като действието на механизма е спряно, Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК 2024г., в частта, касаеща ограничаване на заплащането на изпълнителите на болнична помощ в рамките на месечните стойности също не следва да се прилагат. Относно изискуемостта и съответно изчисляването на мораторната лихва изводът на съда е, че когато в индивидуалния договор е уговорен срок за изпълнение на насрещното парично задължение, при изтичането на този срок настъпва не само неговата изискуемост /по аргумент на обратното основание от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД/, но и длъжникът изпада в забава /арг. чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД/, като от този момент се поражда акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за причинените на изпълнителя имуществени вреди, поради неточно изпълнение във времево отношение на правното задължение за заплащане на уговореното парично възнаграждение. По изложените съображения съдът е приел, че исковата претенция следва да бъде уважена в претендираните размери по отделните периоди, а върху определената като главница сума се дължи законната лихва от деня, в който вземането за обезщетение за вреди е станало изискуемо – след 25-то число на месеца, следващ отчетния. По тези съображения първоинстанционният съд е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на „МБАЛ Свиленград“ ЕООД сумата от 788 794,05 лева, представляваща оказана, но незаплатена стойност на медицинската помощ по КП, АПр и КПр за месеците от април до декември 2024 г. включително, ведно със сумата от 39 273,62 лв., представляваща мораторната лихва от датата на падежа на всяко от вземанията до 17.02.2025 г., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от подаване на исковата молба на 19.02.2025 г. до окончателното й изплащане. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно в оспорената му част. Съгласно разпоредбата на чл.55а, ал.1 ЗЗО, Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година. В мотивите на решение № 6 от 11 април 2024 г. по конституционно дело № 15 на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.55а, ал.2 ЗЗО е прието, че НЗОК трябва да планира колкото е възможно по-добре и по-целесъобразно средствата за финансиране на медицинската помощ и тяхното подходящо разпределение. При всякакъв вид планиране би трябвало да има елемент на гъвкавост и възможност за адаптиране на плана към реални, макар и непредвидени ситуации. Съгласно чл.24 т. 8 от ЗЗО, средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. Разпоредбите на чл.55а, ал.1 и чл.24, т.8 от ЗЗО са израз на принципа за ежегодност на бюджетното планиране. Когато необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя на РЗОК преди края на съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени, т.е в процесния случай до 31.12.2024 г. за дейностите от м. април – м. декември 2024 г. Едва след изтичане на този период, вземането става ликвидно и изискуемо и ако не бъде изпълнено НЗОК изпада в забава. Преди изтичане на календарната година, НЗОК е в срок за изпълнение. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС по сходни казуси, обективирана в решение № 141/21.09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 г., ТК, I т. о; решение № 47 от 19.04.2022 г. по т. д. № 418/2021 г., ТК, II т. о.; решение № 36 от 15.08.2022 г. по т. д. № 2521/2020 г., Т. К., І т. о.; решение № 50173/16.12.2022 г. по т. д. № 419/2022 г., ТК, I т. о.; решение № 50015 от 20.07.2023 г. по т. д. № 2321/2021 г., ТК, І т. о. и решение № 50019 от 26.06.2024 г. по т. д. № 938/2022 г., ТК, ІІ т. о. Въпреки липсата на изрично предвиден срок за плащане на предоставена на здравноосигурени лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити, в тези случаи не може да намери приложение разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага. В съответствие с принципа, уреден в чл.24, т.8 от ЗЗО НЗОК би следвало да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени /при липсата на други нормативно установени предвиждания/. Този извод следва и от тълкуването per argumentum a contrario на механизма за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, уреден в Глава деветнадесета, Раздел XI oт НРД за МД 2023-2025 г. Разпоредбата на чл. 405 от НРД МД 2023 - 2025г. урежда условията за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, включена в предмета на договора. Съгласно чл.405, ал.10 от НРД МД 2023 - 2025г. след окончателната обработка за календарен месец в срок до 15.00 часа на осмия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път известие до изпълнителя на БМП известие, съдържащо одобрена и отхвърлена за заплащане дейност и съответните основания. Разпоредбата на чл.416 от НРД МД 2023-2025г. и съответно клаузата на чл.65 от сключения индивидуален договор, според които плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния, се отнася именно до одобрената съгласно чл.405, ал.10 от НРД МД 2023-2025 г. помощ, която включва договорения обем и стойности за конкретния месец. Неправилни са доводите на първоинстанционния съд, че нормите относно плащанията към изпълнителя на болнична медицинска помощ следва да се прилагат и към отчетените в превишение на договорения обем стойности. С оглед съществените различия в главните признаци на юридическите факти, а именно в единия случай има договорена, извършена и отчетена дейност, в рамките на определената месечна стойност по приложение № 2 към съответния индивидуален договор, а в другия случай се касае за отчетена в превишение на договорените обеми дейност, не следва да се прилагат реда и сроковете за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, включена в предмета на договора, уреден Глава деветнадесета, Раздел XI от НРД МД 2023-2025 г. Доколкото претендираната с искова молба мораторна лихва е била определена върху главницата за дължимите по индивидуалния договор суми за м. април – м. декември 2024 г. за оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица, включена в предмета и обхвата на договора и отчетена за съответните периоди, считано от 25-то число на месеца, следващ отчетния към който момент задължението на НЗОК не е било изискуемо, решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде отменено. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважена исковата претенция за: • мораторна лихва върху главницата от 40 445,75 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. април 2024 г., за периода от 26.05.2024 г. до 31.12.2024 г. в размер на 3 375,38 лв.; • мораторна лихва върху главницата от 84 192,01 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. май 2024 г., за периода от 26.06.2024 г. до 31.12.2024 г. в размер на 6 026,44 лв.; • мораторна лихва върху главницата от 79 637,76 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. юни 2024 г., за периода от 26.07.2024 г. до 31.12.2024 г. в размер на 4 794,13 лв.; • мораторна лихва върху главницата от 162 128,75 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. юли 2024 г., за периода от 26.08.2024 г. до 31.12.2024 г. в размер на 7 857,12 лв.; • мораторна лихва върху главницата от 89 204,47 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. август 2024 г., за периода от 26.09.2024 г. до 31.12.2024 г. в размер на 3 276,06 лв.; • мораторна лихва върху главницата от 45 323,96 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. октомври 2024 г., за периода от 26.11.2024 г. до 31.12.2024 г. в размер на 617,77 лв.; • мораторна лихва върху главницата от 146 239,83 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. ноември 2024 г., за периода от 26.12.2024 г. до 31.12.2024 г. в размер на 332,21 лв. Следователно, размерът на мораторната лихва върху главницата следва да бъде определен от датата на изискуемостта на вземанията – 01.01.2025 г. за периода претендиран с исковата молба – до 17.02.2025 г. Предвид това касаторът следва да заплати на ищеца по първоначално подадената искова молба следните суми за мораторна лихва за забава: • Сума в размер на 735,03 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.01.2025 г. - 17.02.2025 г. върху главницата от 40 445,75 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. април 2024 г., • Сума в размер на 1 530,05 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.01.2025 г. - 17.02.2025 г. върху главницата от 84 192,01 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. май 2024 г.; • Сума в размер на 1 447,28 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.01.2025 г. - 17.02.2025 г. върху главницата от 79 637,76 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. юни 2024 г.; • Сума в размер на 2 946,42 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.01.2025 г. - 17.02.2025 г. върху главницата от 162 128,75 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. юли 2024 г.; • Сума в размер на 1 621,14 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.01.2025 г. - 17.02.2025 г. върху главницата от 89 204,47 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. август 2024 г.; • Сума в размер на 823,69 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.01.2025 г. - 17.02.2025 г. върху главницата от 45 323,96 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. октомври 2024 г.; • Сума в размер на 2 657,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.01.2025 г. - 17.02.2025 г. върху главницата от 146 239,83 лв., представляваща оказана, но незаплатена стойност за медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. ноември 2024 г. По отношение на присъдената с първоинстанционното решение мораторна лихва върху главницата от 141 621,52 лв. представляваща оказана, но незаплатена стойност на медицинската помощ по КП, АПр и КПр за м. декември 2024, в размер на 1 233,25 лв., за периода от 26.01.2025 г. до 17.02.2025 г., настоящият съдебен състав следва да посочи, че същата е правилно определена, тъй като кореспондира на претендирания в исковата молба размер. В останалата част до пълния претендиран размер на закъснителните лихви върху главницата, исковете следва да бъдат отхвърлени. Следователно, исковете за мораторна лихва се явяват основателни и доказани в общ размер на 12 994,53 лв. Първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е присъдена мораторна лихва за размера над 12 994,53 лв. до размера от 39 273,62 лв., следва да се отмени и акцесорните претенции за този размер да се отхвърлят като неоснователни. В останалата обжалвана част, първоинстанционното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява и претенцията на касатора относно размера на присъдените разноски в първоинстанционното производство. Същите следва да бъдат редуцирани, като на ищеца се присъди сумата от 33 445,79 лв. по съразмерност. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частта на разноските, за сумата над 33 445,79 лв. до присъдената сума от 34 542 лв. За касационното производство и с оглед изхода на спора, основателни са исканията на касатора (съобразно уважената част и на ответника по касация съобразно отхвърлената част) за присъждане на направените от тях разноски. По отношение на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от касационната жалба му се дължи сума в размер на 7 146,83 лв. (от претендираните 21 600 лв.) По отношение на заплатената от жалбоподателя държавна такса, съобразно уважената част от жалбата му се дължи сума в размер на 133,83 лв. (от претендираните 200 лв.) за касационното производство. След изчисляване на дължимите разноски за двете страни пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от исковата молба, тоест по компенсация, касаторът Националната здравноосигурителна каса следва да бъде осъден да заплати на ответника Многопрофилна болница за активно лечение „Свиленград“ ЕООД разноски в размер на 7 013 лв. за касационната инстанция. На основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и предл. второ и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,