Решение № 1913 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11805/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк. Кръстева, срещу решение № 29724 от 11.09.2025 г., постановено по адм. дело № 8077/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение е отменено решение № 3305/07.05.2025 г. на председателя на ДАБ, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Й., гражданин на Република Турция, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на турския гражданин за предоставяне на международна закрила. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи, че молбата за международна закрила е била мотивирана с нежеланието на турския гражданин да изтърпи ефективна присъда, постановена от съда в страната му по произход. Сочи, че освен постановените присъди, имало заведени още три съдебни дела, което било потвърдено и от търсещото закрила лице. Според касатора, молителят не е направил релевантни твърдения в бежанската си история, които да обуславят предоставяне на бежански статут по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а именно: по причини, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Сочи, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Счита, че от приобщената към преписката справка, издадена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС е установено, че в страната не са налице сериозни опасения от преследване и заплаха за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, а безогледното насилие в Република Турция, видно от справката, не е изключително и не съществува риск от тежки посегателства. Сочи, че ако съдът е обсъдил обективно фактите и представените доказателства по делото, би стигнал до различни правни изводи, относно законността на административния акт. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Кръстева, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения, представя се нова справка за актуалната обществено-икономическа и политическа обстановка в Република Турция и се прави искане за отмяна на атакуваното решение. Ответникът – С. Й., гражданин на Република Турция, не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от С. Й., гражданин на Република Турция, срещу решение № 3305/07.05.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна по делото е установено, че с молба до ДАБ, подадена чрез РПЦ – София с вх. № В-584/20.02.2025 г., лицето, гражданин на Република Турция, [заличен текст] по народност, роден на [дата].; вероизповедание – [заличен текст]; семейно положение – разведен, е поискал предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю с рег. № УП7389/18.03.2025 г., в присъствието на преводач от/на турски език. Лицето е посочило, че е роден в гр. Измир, като е разведен и двете му деца продължават да живеят с майка му в гр. Истанбул. Напуснал Турция с помощта на трафикант, който срещу сумата от 10000 евро го превел първо през границата с Гърция, а след това нелегално през границата с България. Разказва, че в страната му по произход има издадени две осъдителни присъди и ако се върне там, ще трябва да лежи в затвора. Подал молба за закрила в България, защото искал да продължи живота си тук. При тези данни, преценявайки, че турският гражданин е напуснал страната си по произход, не за да търси международна закрила, а за да се укрие от правосъдието в държава, която не е член на Европейския съюз, но е бил заловен при опита му да проникне нелегално в Северна Македония, председателят на ДАБ е издал атакуваното пред първата инстанция решение, с което е отказал да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С обжалваното решение е отменено решението на председателя на ДАБ за отказ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Й., гражданин на Република Турция. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че приложената справка за настоящата обществено-политическа ситуация в Република Турция не е била актуална към момента на издаването на процесния административен акт, а постановените в Република Турция осъдителни присъди спрямо търсещия закрила - „за контрабанда на алкохол и тютюн“ и „за заплаха с огнестрелно оръжие“, са били преценявани само от гледна точка на намерението на чужденеца да избегне правосъдието. Според съда, административният орган не е обсъдил невъзможността на лицето да се защити пред турския съд, както и не е преценил тежестта на престъплението, с оглед практиката на Съда на ЕС за задължението за прилагане на единни стандарти към лицата, търсещи международна закрила. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Административният съд не е изследвал и оценил всички факти и обстоятелства, стигнал е до погрешни изводи и неправилно е приложил материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на решаващия съд, че е в невъзможност да прецени дали са налице основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на търсещия закрила чужденец. До този извод съдът е стигнал, като е приел, че в хода на административното производство не е събрана актуална информация по твърденията на оспорващия за невъзможността да се защити пред турски съд, за личното му положение, в случай, че се завърне в страната си по произход. Административният орган е мотивирал отказа си за предоставяне на бежански статут с обстоятелството, че чужденецът не сочи никакви основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Кандидатът за международна закрила, въпреки дадената му възможност в административното производство, не е приложил нито едно писмено доказателство, нито за образуваните срещу него дела, нито за предявените обвинения срещу него в държавата му по произход, както и не е представил пред органа членска карта или друг документ, с който да докаже твърденията си за политическа дейност. Съобразно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от информацията, предоставена от жалбоподателя по време на интервюто, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Единственият реален мотив за напускане на Турция, който сочи кандидатът за закрила, е желанието му да продължи живота си на свобода в Европа, без да излежи постановените му осъдителни присъди в Република Турция. За това свидетелства и поведението му, след като е напуснал страната си по произход – същият е бил заловен при опит да премине нелегално границата между Република България и Северна Македония. Очевидно е, че турският гражданин не е имал първоначално намерение да потърси закрила в Република България, както е заявил в проведеното с него интервю, нито пък е подал молба за международна закрила в първата страна, в която е влязъл – Гърция. Опитал е да продължи нелегалния си път, чрез трафикант в държава извън ЕС, но е бил заловен. Правилни са изводите на административния орган, че твърденията за политическата му дейност в периода 2020г.-2023г. не са подкрепени с никакви конкретни доказателства, поради което не могат да се считат за достоверни. Законосъобразно административният орган е приел, че бежанската история на С. Й. не обосновава наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Опасенията на лицето за евентуалното му преследване не са свързани с конкретна причина, която да обосновава търсене на закрила, и затова се явяват неоснователни, както правилно е приел и компетентният орган. Първоинстанционният съд не е възприел изводите на председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт, без да отчете, че срещу турския гражданин не е имало конкретни посегателства и не е бил обект на насилие от органите на властта. След подадено от Районна прокуратура Благоевград искане по служебен път в ДАБ при МС е получен отговор от Република Турция, в който е посочено, че лицето има регистрация за нарушаване на Закона за контрабандата и регистрация относно инцидент със заплаха с оръжие. Тази информация е несъвместима с търсената от молителя международна закрила и не би могла да аргументира страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, нито дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. При това е обоснована преценката на административния орган, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първостепенният съд е преценил, че справката за ситуацията в Република Турция, цитирана от административния орган, е неактуална по време и по съдържание. Тези изводи на съда са неправилни. Справките са изготвени от Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, и съдържат относима по казуса информация. Същите, като официален документ, имат материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 АПК. Няма данни съдържанието в тях да е било оборено по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. В тази връзка тезата на съда, че не били събрани достатъчно данни за ситуацията в Турция, не се споделя от настоящия състав, защото първостепенният съд не е направил обективна оценка на представената от органа информация. От представената в административното производство справка № МД-02-165/25.03.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, е видно че въпреки наблюдаващото се напрежение и известно изоставане в човешките права и свободи, липсват категорични доказателства, че ситуацията в Турция действително достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт и неспособност на властите да се справят. В касационното производство са представени и справка с вх. № МД-02-427/05.08.2025 г. и вх. № МД-02-20/22.01.2026 г., изготвени от Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. Тези справки кореспондират на установеното от административния орган и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека в Република Турция. Още повече, в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация. В случая не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Във връзка с установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобразява основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на С. Й. се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на чужденеца не следва да намери приложение закрилата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Законосъобразни са изводите на административния орган, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат именно направения извод за липсата на доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание. Настоящата касационна инстанция счита, че при постановяване на оспореното пред първоинстанционния съд решение административният орган е изследвал всички относими към производството и необходими за произнасянето му обстоятелства, което е довело до правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на С. Й., гражданин на Република Турция, срещу решение № 3305/07.05.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,