Определение № 151 от 12.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3873/2017 г.

Производство, образувано по молба на адв.М. В.- САК с искане да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, осъществено пред ВКС като особен представител на касатора Р. Ж. Ж.. Като разгледа подадената молба вх. Nо 8047/14.09.2018 година и въз основа на данните по делото, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира същата за процесуално допустима, а по същество основателна, поради следните съображения: В касационното производство, касаторът Р. Ж. (ответник по заявения иск) е надлежно представляван от особен представител- адв.М. В.-САК. От името на представлявания последната е изготвила и депозирала касационна жалба, както и е извършила процесуални действия в защита интереса на представляваното лице. Видно от данните по делото на особения представител няма присъдено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Институтът на особения представител цели гарантиране правата на определен кръг лица, измежду които е лицето, което не е уведомено за започналото срещу него производство. Назначеният по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК особен представител е участник в процеса, той е процесуален представител на страната, чиито интереси защитава, а правното му положение е аналогично с това на процесуалния представител по пълномощие. Определянето на особен представител се осъществява посредством верига от процесуални действия, а представителна власт възниква по силата на съдебен акт - определение, заместващ упълномощителната сделка. Съгласно чл. 46, ал. 7 ГПК на особения представител се следва възнаграждение, определено от съда, което се внася предварително от ищеца по сметка на съда, а след приключване на делото в съответната инстанция възнаграждението се заплаща от съда на особения представител. Дължимото възнаграждение за назначения по реда на ЗПП особения представител- адвокат по принцип е в тежест на ищеца –т.е. на страната инициирала спора. Разпоредбата на чл. 47, ал.6 in fine ГПК е ясна и безусловна. Възнаграждението за особения представител се определя от съда с назначаването му.С Наредба No 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения наред с минималните размери на възнагражденията за инстанцията по същество са регламентирани и дължимите адвокатски възнаграждения за касационната инстанция- арг. чл.9 ал.2 (нова- ДВ. бр.28/2014 год. и ДВ. бр.86/2017 год. ), което налага извод, че първоначално определеното от съда при назначаване на особен представител възнаграждения касае процесуалното представителство пред инстанциите по същество, както и че пред касационната инстанция следва да бъде определено ново самостоятелно възнаграждение. По изложените съображения, настоящият състав намира, че на адв. М. В. от САК, изготвила касационната жалба на представлявания при условията на чл. 47, ал.6 ГПК Р. Ж., следва да бъде определено адвокатско възнаграждения за защита пред касационния съд в размер на 600 (шестстотин лева), платими от бюджета на ВКС. Ето защо, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия