Определение № 304 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 267/2009 г.

Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Н. Б. Д.,П. С. П. и В. С. Д. срещу определение №3/07.01.2009г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д. №1234/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила определение №56/06.10.2008г. постановено по гр.д. №122/2004г. по описа на Районен съд гр. Е.,като е оставена без уважение молбата на З. Д. Д. за възстановяване на срока за обжалване на решение №137/06.07.2005г. по гр.д. №122/2004г. по описа на Районен съд гр. Е.. В решаващите си мотиви ,съдът е посочил,че молителят З. Д. няма процесуалната възможност да обжалва горепосоченото решение,тъй като към постановяването му не е било налице настъпилото след смъртта на наследодателката му Ц. С. ,поч.20.04.2006г.,приемство в процеса, към момента на постановяването му същата е жива,както и че е била редовно уведомена за постановяване на решението на 16.09.2005г.,поради което към този момент молителят не е бил страна в процеса,а е конституиран след смъртта на наследодателката си-негова майка от въззивния съд, в процеса на висящо пред него производство. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК. За да обосноват наличието на горната хипотеза,предвидена в закона,касаторите се позовават и прилагат: -решение №1211/06.07.1998г. по гр.д. №1139/1997г. по описа на ВКС,ІVгр.отд.,според което съдът конституира правоприемниците на една страна на основание член 120 от ГПК/отм/,само когато страната е починала в хода на делото,но не и преди предявяването на иска,което е неотносимо към настоящия правен спор,тъй като настъпилото правоприемство е в хода на процеса,при висящо въззивно производство, -решение №2367/1978 по гр.д. №1997/1978г. по описа на ВС,което е свързано с връчване на съобщение за изготвено решение,когато страна почине преди да се връчи такова съобщение,хипотеза,която също е неотносима към настоящия правен спор. Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията предвидени в член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд