Решение № 480 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 803/2009 г.

Решение № 480 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 803/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Д. С. З., чрез адв. Роза А. АК К. обжалва и иска да се отмени Решение от 05.03.2009 г., постановено по гр. д. № 153/2008 г. на К. окръжен съд по допуснатата съдебна делба, между Д. З. и Е. З., без участието на Г. П. З. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение с което е допусната съдебна делба, е постановено в нарушение на материалния закон касаещ приложение на института на придобивната давност и давностните срокове, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обоснована с довод, че въпросите: за придобиване на недвижим имот по давност към минал момент и възможността да бъде изследван придобивният момент служебно, без да има изрично позоваване на това, за придобиването по давност на правото на собственост от съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност и за наследяването от снаха - преживяла съпруга на син, починал преди баща си, по отношение на наследство, останало от бащата, е налице произнасяне в разрез с константната, трайно установена практика на съдилищата по приложение на разпоредбите на ЗЗД касаещи давностните срокове и служебното приложение на придобивната давност, както и по въпросите за наследяване на преживялата съпруга на имущество на бащата на покоен съпруг, когато последният е преживял сина си, обективирана с Решение № 996 от 04.01.1995 г. по гр. д. № 878/1994 г. ВС-I отд., Решение № 319 от 06.06.1995 г. по гр. д. № 244/1995 г. на ВС-I отд. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- З. В. З., с която се оспорват релевираните с касационната жалба доводи. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд отменил Решение № 858 от 07.12.2007 г. по гр. д. № 722/2007 г. на Дупнишкия районен съд по отхвърления иск за съдебна делба и е постановил ново, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Д. З. и Е. В. З. на жилищна сграда /източен близнак/, с приземен етаж от 5 мазета, тоалетна и баня и първи жилищен етаж, състоящ се от спалня две спални, трапезария, кухненски бокс, отразена по КП с идентификатор № 04220.56.81.1, построена в УПИ-парцел IX-663 в кв. 43 по плана на с. Б., К. област заедно с 1/2 идеална част от ПИ при права - 1/24 идеална част за Е. З. и 23/24 идеални части за Д. З. същото решение от делбата е изключен съделителя Г. П. З. За да се допусне делбата, решаващият съд е приел, че закупеното с частен писмен договор през 1955 г. дворно място от П. З. З. /поч. 1960 г./, заедно с построената в него къща-близнак към 1965-67 г., е придобито в режим на съсобственост при равни права от Д. З. и нейните синове- Г. П. З. и Д. П. З., на основание придобивна давност. Прието е, че след като към момента на придобиване на собствеността Д. П. З. /починал 2004 г./ е в брак с В. З., то придобитата в реална част - източният близнак, заедно с 1/2 идеална част от дворното място, до размер на 1/3 идеална част, съставлява съпружеска имуществена общност. Със смъртта на В. З. през 1977 г., съпружеската имуществена общност между нея и Д. П. З. е прекратена и делът на покойната майка се наследява от синовете П. З. и С. З. при равни права След смъртта на С. З. през 2002 г., последният се наследява от сина си Д. С. З. ответник/по делото. П. Д. З. умира през 2003 г. и се наследява, на основание чл. 9, ал. 2 ЗН от преживялата съпруга на Е. З. - ищца по делото/ при брак повече от 10 години / и по заместване -чл. 10, ал. 1 ЗН от племенника - син на неговия покоен брат С. - Д. С. З., при равни дялове. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД е императивна, същата не допуска съдилищата да прилагат служебно института на придобивната давност, зачитайки придобиване правото на собственост към минал момент, след като самите лица, в полза на който са били налице правно-релевантните факти на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, не са се позовали на придобитото право чрез снабдяване с констативен нотариален акт, заявяване на иск за собственост или релевиране в рамките на висящ исков процес при спор за собственост чрез възражение. С изтичане срока на придобивната давност, правото на собственост не се придобива автоматично, а само ако владелецът на имота се е позовал на нея според някой от посочените по-горе правни способи. Доколкото към определен момент/ определен от твърденията на ищеца в процеса/ липсва позоваване от страна на владелците на конкретен недвижим имот, че са го придобили по давност, то не може в хода на процеса да се приеме, че именно към този момент същите са притежатели на правото на собственост, тъй като това би означавало служебно зачитане на давността. Цитираната от касатора съдебна практика касаеща възможността снаха да наследи имущество, останало в наследство от родителите/ родител/ на покоен съпруг, е правилна. В наследственото правоприемство по пряка линия заместването е допустимо . Съпругата наследява със всеки ред, призован към наследяване, но не замества никога покоен съпруг в кръвното родство. Тя би могла да наследи имущество останало от родителите на покойния си съпруг, само ако той е починал след родителя -наследодател, но не и в обратната хипотеза. При данните по делото и с оглед на изложените съображения по въпросите в правомощията по чл. 291 ГПК, обосновали допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав намира обжалваното решение за неправилно. За да се признаят права по наследство в полза на Е. З., решаващият съд е приел, че нейния покоен съпруг- П. Д. З. е наследил вещни права по отношение на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот- от майка си В. З., починала 1977 г., която от своя страна ги е придобила в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си Д. З. преди смъртта си на основание давностно владение. Към посочения момент- 1977 г., нито Д. З., нито неговия брат Г. З. или майка Д. З. са притежавали правото на собственост. Безспорно е, че от момента на закупуване на дворното място с частен писмен договор от 1955 г. П. З. и съпругата му Д. З. са станали владелци на терена, върху който са построили преди смъртта на бащата П. З. / 1960 г./ къща-близнак, но след като едва през 1985 г., завеждайки иска за делба са релевирали придобитите вещни права на основание давностно владение, то решаващият съд не е могъл служебно да признае придобиване на правото на собственост от страна на Д. З. служебно, към един предходен момент- а именно момента, предхождащ смъртта на В. З. през 1977 г. Д. З. е станал собственик на източния близнак, ведно с прилежащите части от дворното място и помощните помещение едва по силата на сключената съдебна спогодба от 20.02.1985 г. по гр. д. № 180/1985 г. на С. Димитровския районен съд. Към този момент съпругата В. З. е починала, поради което в нейното наследство не може да има вещни права по отношение на имота, които да се наследят от синовете и С. З. поч. 2002 г. / и П. З. поч. 2003 г./. Д. З., като собственик на процесния недвижим имот умира след синовете си, през 2004 г. и единствен наследник се явява неговият внук Д. С. З.. Снахата Е. З., съпруга на покойния П. З. не наследява по вече изложените съображения. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и се постанови ново решение по същество, с което заявеният от Е. В. З. за делба следва да се отхвърли. По изложените съображения, състава на ВКС- второ отделение на гражданската колегия